В Новия Завет Исус плаче 3 пъти, тогава е и смисълът

в Нов завет има само три случая, когато Исус плаче.

ИСУС ВИКАНЕ, СЛЕД ВИЖДАНЕ НА ТРЕВОГАТОСТТА НА ОНИ, КОИТО ОБИЧАТ

32 Затова Мария, когато стигна до мястото, където беше Исус, като го видя, хвърли се в краката му, казвайки: „Господи, ако беше тук, брат ми нямаше да умре!“ 33 Тогава, когато Исус я видя да плаче и евреите, които бяха дошли с нея, също плачат, той беше дълбоко развълнуван, разтревожен и каза: 34 "Къде го поставихте?". Те му казаха: "Господи, ела да видиш!" 35 Исус избухна в сълзи. 36 Тогава евреите казаха: "Вижте как го обичаше!" (Йоан 11: 32-26)

В този епизод Исус се трогва, след като вижда как плачат онези, които обича, и след като вижда гроба на Лазар, скъп приятел. Това трябва да ни напомни за любовта, която Бог изпитва към нас, неговите синове и дъщери и колко много го боли да види как страдаме. Исус проявява истинско състрадание и страда с приятелите си, плачейки при вида на толкова трудна сцена. В тъмнината обаче има светлина и Исус превръща сълзите от болка в сълзи от радост, когато възкресява Лазар от мъртвите.

ИСУС ВИКНА, КОГАТО ВИЖДА ГРЕХОВЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

34 „Йерусалиме, Йерусалиме, който убиваш пророците и убиваш с камъни изпратените при теб, колко пъти съм искал да събера децата ти като кокошка с пилото си под крилете, а ти не искаш! (Лука 13:34)

41 Когато беше наблизо, при вида на града, той заплака над него, казвайки: 42 „Ако и вие днес разбрахте пътя на мира. Но сега това е скрито от очите ви. (Лука 19: 41-42)

Исус вижда град Йерусалим и плаче. Това е така, защото той вижда греховете от миналото и бъдещето и това разбива сърцето му. Като любящ баща, Бог мрази да ни гледа с гръб и силно желае да ни задържи. Ние обаче отхвърляме тази прегръдка и следваме собствените си пътища. Нашите грехове карат Исус да плаче, но добрата новина е, че Исус винаги е там, за да ни приветства и го прави с отворени обятия.

ИСУС КРИЧЕ МОЛИТЕ В ГРАДИНАТА ПРЕДИ РАЗПРОСТАВАНЕТО СИ

В дните на земния си живот той отправяше молитви и молби със силни викове и сълзи на Бог, който можеше да го спаси от смъртта, и чрез пълното му изоставяне от него, той беше изслушан. Въпреки че беше син, той се научи на послушание от това, което изстрада и, като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които му се подчиняват. (Евреи 5: 0)

В този случай сълзите са свързани с истинска молитва, която Бог чува. Въпреки че не винаги е необходимо да се плаче по време на молитва, тя подчертава факта, че Бог желае „разкаяно сърце“. Той иска нашите молитви да бъдат израз на това кои сме, а не просто нещо на повърхността. С други думи, молитвата трябва да обхване цялото ни същество, като по този начин позволява на Бог да влезе във всеки аспект от живота ни.