Коментар от о. Луиджи Мария Епикоко: Mk 7, 24-30

„Влезе в къща, искаше никой да не знае, но не можеше да остане скрит“. Има нещо, което изглежда дори по-голямо от волята на Исус: невъзможността да се скрие Неговата светлина. И това, вярвам, се дължи на самото определение за Бог. Ако Бог е безкраен, винаги е трудно да се намери контейнер, който да съдържа неудържимото. То идва, ако тогава никоя ситуация, в която Той присъства, не е в състояние да го спре до степен да го скрие. Това се вижда преди всичко в опита на толкова много светци. Не беше ли малката Бернадет Субири последното от момичетата в това непознато село от къщи в Лурд? И все пак най-бедното, най-невежественото, най-непознатото дете, което живееше в непознато село в Пиренеите, се превърна в главния герой на история, която беше невъзможно да се съдържа, да се задържи, да се скрие. Бог не може да бъде скрит там, където се проявява.

Ето защо Исус непрекъснато се подчинява в указанието си да не казва на никого за него.Но това, което днешното Евангелие посочва толкова ясно, се отнася до историята на чуждестранна майка извън обкръжението на Израел, която се опитва по всякакъв начин да бъде чута и чута от Исус, но реакцията, която Исус има, е необяснимо остра и на моменти обидна: «Нека децата бъдат хранени първо; не е добре да вземете хляба на децата и да го хвърлите на кучетата ». Тестът, на който е подложена тази жена, е огромен. Това е същият тест, на който понякога сме подложени в живота ни на вяра, когато имаме чувството, че сме отхвърлени, недостойни, изгонени. Това, което обикновено правим, когато се сблъскваме с този тип чувства, е да си отидем. Вместо това тази жена ни показва таен изход: „Но тя отговори:„ Да, Господи, но дори кучетата под масата ядат трохите на децата “. Тогава той й каза: „За тази твоя дума, дяволът излезе от дъщеря ти“. Вкъщи тя намери момичето да лежи на леглото и дяволът го няма ”. АВТОР: Дон Луиджи Мария Епикоко