Преданост към Светото семейство: как да живеем целомъдрие

Ние ви хвалим и благославяме, о, Свето семейство, за прекрасната добродетел на целомъдрието, която живяхте като дар, за да принесете на Бог за небесното царство. Това със сигурност беше избор на любов; всъщност вашите души, потопени в Божието сърце и озарени от Светия Дух, сърцебиещи се от чиста и непорочна радост.

Законът на любовта казва: „Ще обичаш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум“. Това беше закон, върху който се медитираше, обичаше и живееше изцяло в малката къща на Назарет.

Знаем, че когато наистина обичате някого, с мислите си и ще се опитате ли да останете близо до любимия човек и в сърцето ви няма място за другите. Исус, Мария и Йосиф имаха Бог в сърцата си, умовете си и във всички действия на живота си; така че нямаше къде да се върнем към мисли, желания или неща, които не са достойни за живото присъствие на Господ. Те живееха голямата реалност на небесното царство. И Исус, живял тази реалност в продължение на 30 години, ще я обяви тържествено в началото на проповедта си, казвайки: „Блажени чистите сърца, защото ще видят Бог“. Мария и Йосиф бяха медитирали, живели и пазеха тези свети думи в сърцата си, наслаждавайки се на цялата истина.

Да имаш чисто и целомъдрено сърце означаваше да си ясен и прозрачен в мислите и действията си. Правдата и искреността бяха две ценности, вкоренени толкова дълбоко в сърцата на тези свети хора, че калта на страстите и нечистотата не ги докосна ни най-малко. Появата им беше сладка и светеща, защото имаше лицето на идеала, в който живееха. Животът им беше спокоен и спокоен, защото бяха сякаш потопени в Божието сърце, което прави всичко по-красиво и спокойно, дори когато беззаконието бушува наоколо.

Вилата им беше лишена от материална красота, но беше блестяща от чиста и свята радост.

Бог ни освети с Кръщение; Светият Дух ни укрепи с Потвърждение; Исус ни нахрани със Своето Тяло и Кръв: станахме храм на Светата Троица! Тук Исус, Мария и Йосиф ни учат как да съхраним съкровището на добродетелта на целомъдрието: да живеем постоянно и любящо присъствие на Бог в нас