15 октомври: Просенето в Санта Тереза ​​д'Авила

О свете Тереза, която чрез постоянството си в молитвата достигна най-високите върхове на съзерцание и ти беше посочена от Църквата като учител на молитвата, получи от Господа благодат да научиш своя стил на молитва, за да можеш да достигнеш до това съкровено като теб приятелство с Бог, от когото знаем, че сме обичани.

1. Най-любимият наш Господ Исус Христос, ние ви благодарим за големия дар на Божията любов

предоставена на любимата ви св. Тереза; и за вашите заслуги и за тази много скъпа съпруга на вашата Тереза,

моля, дай ни голямата и необходима благодат на твоята перфектна любов.

Патер, Аве, Глория

2. Нашият най-сладък Господ Исус Христос, благодарим ви за подаръка, даден на вашата любима св. Тереза

на нежна преданост към вашата най-сладка майка Мария и към предполагаемия ви баща св. Йосиф;

и за заслугите на вас и на вашата светена невеста Тереза, моля, дайте ни благодат

на специална и нежна преданост към нашата небесна майка Мария СС. и нашите страхотни

закрилник св. Йосиф.

Патер, Аве, Глория

3. Най-обичащи нашия Господ Исус Христос, ние Ви благодарим за единствената привилегия, предоставена на Вашата любима Света Тереза ​​от раната на сърцето; и за вашите заслуги и тази на вашата светена невеста Тереза, моля, дайте ни такава рана от любов и ни дарете, давайки ни онези благодат, които ви молим чрез нейното ходатайство.

Патер, Аве, Глория

ОКТОМВР 15

SANTA TERESA D'AVILA

(Света Тереза ​​от Исус)

Родена през 1515 г., учителка по учение и духовен опит, Тереза ​​е първата жена в историята, на която PaoloVI е удостоен със званието „лекар на Църквата“. На двадесет той влезе в манастира на кармелитите на своя град, живеейки дълго време съществуване без особени импулси, също и заради доста „спокоен” начин на живот на общността на монахините. Преломният момент настъпи около четиридесет години, когато едно изключително вътрешно преживяване я тласна да се превърне в смел реформатор на Кармелитския орден, с цел да го върне към духа и строгостта на примитивното правило, в тази работа на реформата той срещна много трудности и противопоставяния, но неуморната дейност на Тереза ​​беше подкрепена от изключително оживен и дълбок духовен живот, който я накара да възприеме Божието присъствие и да преживее мистичните явления, описани в много от нейните книги. Тя умира, изтощена от умора, през 1582 г. по време на едно от многобройните си пастирски пътешествия, с тези последни думи: „Най-накрая, съпруже, време е да се прегърнем взаимно!“.