Medjugorje: лекува от ALS, описва уникалното си чувство за чудото

Искахме да отидем като семейство, спокойно, без да очакваме нищо от това пътуване. Това беше в годината на вярата (...) болестта ни накара още повече да се доближим до вярата, даде ни да разберем, че животът е дар, животът е красив.

Чувството на присъствието на Бог близо до мен ни даде сили да продължим и да се борим.

Вика се приближи, направи полагането на ръце и ме прегърна. Казах й - болен съм от АЛС и съм щастлив - и я помолих за молитва за съпругата и дъщеря ми.

Усетих водопад от главата до петите ...

Дори не направихме снимка, защото бяхме заснети от деня, от духовността ...

Прочетох съобщението ... като преглед на това, което трябваше да се случи ... Той завърши с това, че животът е дар, който винаги съм живял по време на болестта си.

Стоейки там, обожавайки Благодатното Тайнство, бях поет от молитвите си, молех се за друго момче ... Не съм поискал себе си, но там имах този призив да се кача нагоре по планината, как къде и с кого трябва да се кача в планината. Междувременно почувствах цялото това описание, което имах по време на обожанието, знаех, че мога да отида в планината.

Казах на Франческа - Утре отиваме в планината - Той каза - Болен си от главата ... Докосна краката ми, замръзналите ми крака ... Беше прекрасна нощ и не нападнах респиратора ... Чаках зората, новия си ден, че съвпадна с МОЯТ нов ден.

Пристигаме в четвъртък сутринта ... Пристигнахме с инвалидната количка в подножието на планината ... Станах ... Започнахме това изкачване ... Никога не се съмнявах ... Чувствах се спокоен, красив, подути ръце, имах само дихателни проблеми, от време на време спряхме и аз си починах малко. Другите не разбираха нищо от случващото се с нас.

Стигнахме върха. Дори в този момент казвах на Мадонина - Мадонина миа, все още си навреме, не се ядосвам ...

Вика ни покани да сме спокойни ... Не се притеснявай ...

Направихме диагностични тестове, за да видим неврологични увреждания и ми казаха, че има значително подобрение, което не се проявява при невровегетативна патология като ALS. Лекарите нямаха оправдание за случилото се. Попитаха ме дали съм се подлагал на някакъв вид експерименти като стволови клетки ... Пиех само палиативни лекарства.

Ще продължа да правя това, което съм направил досега, да се боря с по-голяма сила от преди за правата на болните ... На следващо място ще продължа дискурса на вярата, защото въпреки болестта толкова невалидна, колкото АЛС, като присъствието на Бог е близко до мен - говоря ви за моят опит - винаги сме се справяли с повече сили и вяра ...