Ние се придържаме към Бога, единственото истинско благо

Където е сърцето на човека, там е и неговото съкровище. Всъщност Господ обикновено не отрича добрия дар на онези, които се молят за него.
Следователно, тъй като Господ е добър и е преди всичко за онези, които го чакат търпеливо, ние се придържаме към него, оставаме с него с цялата си душа, с цялото си сърце, с всички сили, да останем в неговата светлина, да видим неговата слава и се наслаждавайте на благодатта на върховното щастие. Затова нека въздигнем душата към това Добро, да останем в него, да се придържаме към него; към онова Добро, което е преди всичко на нашите мисли и съображения и което дава мир и спокойствие без край, мир, който надминава цялото ни разбиране и усещане.
Това е Доброто, което прониква във всичко, и всички ние живеем в него и зависим от него, докато то няма нищо над себе си, но е божествено. Защото никой не е добър, освен само Бог: следователно всичко, което е добро, е божествено и всичко, което е божествено, е добро, така че се казва: „Отваряш ръката си, те са доволни от блага“ (Пс. 103, 28); правилно, всъщност за Божията доброта ни се дават всички добри неща, защото нито едно зло не се смесва с тях.
Писанието обещава тези стоки на верните, като казва: „Ще ядете плодовете на земята“ (Ис. 1:19).
Ние умряхме с Христос; ние винаги и навсякъде носим смъртта на Христос в телата си, за да може животът на Христос да се прояви и в нас. Следователно ние вече не живеем нашия живот, а животът на Христос, живот на целомъдрието, на простотата и на всички добродетели. Възкръснахме с Христос, затова живеем в него, възкачваме се в него, така че змията да не може да намери петата ни, която да ухапе на земята.
Да избягаме оттук. Дори ако сте държани от тялото, можете да избягате с душата, можете да сте тук и да останете с Господа, ако вашата душа се придържа към него, ако вървите зад него с мислите си, ако следвате пътищата му във вярата, а не в зрение, ако намериш убежище в него; защото той е убежище и крепост, за които Давид казва: В теб съм намерил убежище и не съм се заблуждавал (вж. Пс 76, 3 вол.).
Следователно, тъй като Бог е убежище и Бог е на небето и над небето, тогава трябва да бягаме от тук нагоре, където цари мир, да почиваме от труда, където ще празнуваме голямата събота, както Моисей каза: «Какво ще произведе земята по време на неговата почивка ще служи за подхранване за вас “(Lv 25, 6). Всъщност да си починеш в Бога и да видиш неговите изкушения е като да седиш в столовата и да си пълен с щастие и спокойствие.
Затова нека бягаме като сърни до източниците на вода, дори душата ни е жадна за онова, за което жажда Давид. Какъв е този източник? Чуйте го, който казва: „Източникът на живота е във вас“ (Пс. 35, 10): душата ми казва на този източник: Кога ще дойда и ще видя лицето ви? (вж. Пс. 41: 3). Всъщност източникът е Бог.