Как да разбера дали животът ми е в грях?

ГРИХ, МАЛКО РЕАЛНОСТИ СЕ СЛЕДВА

В наше време християните проявяват недоволство към изповедта. Това е един от признаците на кризата на вярата, през която преминават мнозина. Преминаваме от религиозна компактност от миналото към по-лична, осъзната и убедена религиозна адхезия.

За да се обясни това недоволство към изповедта, не е достатъчно да се приведе фактът на общия процес на дехристианизация на нашето общество. Необходимо е да се идентифицират по-конкретни и конкретни причини.

Нашата изповед често се свежда до механичен списък на греховете, които подчертават само повърхността на моралния опит на човека и не достигат дълбочината на душата.

Изповяданите грехове са винаги едни и същи, те се повтарят с досадна монотонност през целия живот. И така вече не можете да видите полезността и сериозността на един тайнствен празник, който е станал монотонен и досаден. Самите свещеници понякога сякаш се съмняват в практическата ефикасност на своето служение в изповеданието и изоставят това монотонно и тежко дело. Лошото качество на нашата практика има своята тежест в недоволството към признанието. Но в основата на всичко често има нещо още по-негативно: неадекватно или грешно познаване на реалността на християнското помирение и неразбиране за истинската реалност на греха и обръщането, разгледано в светлината на вярата.

Това неразбиране до голяма степен се дължи на факта, че много вярващи имат само няколко спомени от детската катехиза, задължително частична и опростена, която освен това се предава на език, който вече не е този на нашата култура.

Тайнството на примирението само по себе си е едно от най-трудните и провокативни преживявания от живота на вярата. Ето защо той трябва да бъде представен добре, за да го разберем добре.

Неадекватни схващания за греха

Казано е, че вече нямаме чувство за грях и отчасти това е вярно. Вече няма чувство за грях дотолкова, доколкото няма чувство за Бог. Но дори и по-нататък, вече няма чувство за грях, защото няма достатъчно чувство за отговорност.

Нашата култура има тенденция да крие от хората връзките на солидарност, които обвързват техния добър и лош избор с тяхната собствена съдба и тази на другите. Политическите идеологии са склонни да убеждават хората и групите, че тя винаги е по вина на другите. Обещава се все повече и повече и човек няма смелостта да апелира към отговорността на хората към общото благо. В културата на без отговорност преобладаващо легалистичното схващане за греха, предадено ни от катехизиса на миналото, губи всякакъв смисъл и в крайна сметка пада. В легалистичното схващане грехът се разглежда по същество като неподчинение на Божия закон, следователно като отказ да се подчини на своето господство. В свят като нашия, в който свободата е възвишена, послушанието вече не се счита за добродетел и следователно неподчинението не се счита за лошо, а форма на еманципация, която прави човека свободен и възстановява неговото достойнство.

В легалистичното схващане за греха нарушаването на божествената заповед обижда Бога и ни създава дълг: дългът на онези, които обиждат друг и му дължат обезщетение, или на тези, които са извършили престъпление и трябва да бъдат наказани. Справедливостта би поискала човек да плати целия си дълг и да изложи вината си. Но Христос вече е платил за всички. Достатъчно е да се покаеш и да признаеш нечий дълг, за да бъде простен.

Наред с това легалистично схващане за греха има и друго - което също е неадекватно - което ние наричаме фаталистично. Грехът би бил сведен до неизбежната пропаст, която съществува и винаги ще съществува между исканията на Божията святост и ненадминатите граници на човека, който по този начин се оказва в неизлечима ситуация по отношение на Божия план.

Тъй като това положение е ненадминато, това е възможност Бог да разкрие цялата си милост. Според това схващане за греха Бог не би взел под внимание греховете на човека, а просто щял да премахне неизлечимото нещастие на човека от погледа му. Човекът трябва само сляпо да се повери на тази милост, без да се тревожи твърде много за греховете си, защото Бог го спасява, въпреки факта, че остава грешник.

Това схващане за греха не е автентичното християнско виждане за реалността на греха. Ако грехът беше толкова нищожно нещо, нямаше да е възможно да разберем защо Христос умря на кръста, за да ни спаси от греха.

Грехът е неподчинение на Бога, той се отнася до Бога и засяга Бога, но за да разбере ужасната сериозност на греха, човекът трябва да започне да разглежда своята реалност от човешката си страна, осъзнавайки, че грехът е зло на човека.