Как да се молим в тишина, шепотът на Бога

Бог също създаде мълчание.

Мълчанието "резонира" във Вселената.

Малцина са убедени, че тишината може да бъде най-подходящият език за молитва.

Има такива, които са се научили да се молят с думи, само с думи.

Но той не може да се моли с мълчание.

"... Време за мълчание и време за говорене ..." (Еклисиаст 3,7).

Някой обаче, дори обусловен от полученото обучение, времето да мълчи в молитва и не само в молитва, просто не може да го предположи.

Молитвата "расте" в нас по обратно пропорционален начин на думите или, ако предпочитаме, напредъкът в молитвата е успореден на напредъка в мълчанието.

Водата, попадаща в празна кана, вдига много шум.

Когато нивото на водата обаче се повиши, шумът намалява все повече и повече, докато изчезне напълно, защото саксията е пълна.

За мнозина мълчанието в молитвата е смущаващо, почти неудобно.

Не се чувстват комфортно в тишината. Те поверяват всичко на думи.

И не осъзнават, че само мълчанието изразява всичко.

Мълчанието е пълнота.

Да мълчиш в молитва е равносилно на слушане.

Мълчанието е езикът на мистерията.

Не може да има обожание без мълчание.

Мълчанието е откровение.

Мълчанието е езикът на дълбините.

Бихме могли да кажем, че мълчанието не представлява толкова другата страна на Словото, но това е самото Слово.

След като говори, Бог мълчи и изисква тишина от нас, не защото общуването е приключило, а защото има други неща, които да кажем, други конфиденциалности, които могат да бъдат изразени само с мълчание.

Най-тайните реалности са поверени на мълчанието.

Мълчанието е езикът на любовта.

Това е начинът, приет от Бог, да почука на вратата.

Това е и твоят начин да Го отвориш.

Ако думите на Бог не резонират като мълчание, те дори не са думите на Бог.

В действителност Той ти говори безшумно и те слуша, без да те чува.

Неслучайно истинските Божии хора са уединени и мълчаливи.

Който се приближи до него, задължително се отдалечава от бъбривост и шум.

А тези, които го намират, обикновено вече не намират думите.

Близостта на Бога е безмълвна.

Светлината е експлозия от тишина.

В еврейската традиция, говорейки за Библията, има известна равинска поговорка, известна още като Закон за белите пространства.

Тя казва така: „… Всичко е написано в белите пространства между една дума и друга; Нищо друго няма значение…".

Освен Светата книга, наблюдението се отнася и за молитвата.

Най-доброто, най-доброто, се казва или по-скоро не се казва в интервалите между една дума и друга.

В диалога на любовта винаги има неразговарящо, което може да бъде предадено изключително на по-дълбока и надеждна комуникация от тази на думите.

Затова се молете в мълчание.

Молете се с мълчание.

Молете се за мълчание.

"... Silentium pulcherrima caerimonia ...", казаха древните.

Мълчанието представлява най-красивия обред, най-грандиозната литургия.

И ако наистина не можете да помогнете да говорите, приемете обаче, че думите ви са погълнати в дълбините на Божията тишина.

Шепотът на Бога

Господ говори ли в шум или в мълчание?

Всички отговаряме: в мълчание.

Така че защо не мълчим понякога?

Защо не слушаме веднага щом чуем някакъв шепот на Гласа Божий близо до нас?

И отново: Бог говори на размирната или тихата душа?

Ние много добре знаем, че за това слушане трябва да има малко спокойствие, спокойствие; необходимо е да се изолирате от всяко настъпващо вълнение или стимул.

Да бъдем себе си, да бъдем сами, да бъдем вътре в себе си.

Тук е основният елемент: вътре в нас.

Следователно мястото за срещи не е отвън, а отвътре.

Ето защо е добра идея да създадете клетка за спомен в духа си, за да може Божественият гост да се срещне с нас. (от ученията на папа Павел VI)