Христос Понтифик е нашето умиление

Веднъж годишно първосвещеникът, оставяйки хората навън, влиза на мястото, където е милостилището с херувимите на него. Влезте на мястото, където се намира ковчегът на завета и олтарът на тамян. Никой не може да влиза там, освен Понтифика.
Сега, ако считам, че моят истински Понтиф, Господ Исус Христос, живеещ в плът, през цялата „година беше с хората, онази“ година, за която той самият казва: Господ ме изпрати да проповядвам добрата новина на беден, за да провъзгласи година на Господната благодат и деня на опрощението (вж. Лк. 4, 18-19) Забелязвам, че само веднъж през тази година, тоест в деня на изкуплението, той влиза в светинята на светиите, която това означава, че след като изпълни задачата си, той влиза в небесата и се поставя пред Отца, за да го направи благоприятен за човечеството и да се моли за всички, които вярват в него.
Знаейки това умилостивение, с което прави Отец благосклонен към хората, апостол Йоан казва: Това казвам, деца мои, защото ние не грешим. Но дори и да сме изпаднали в грях, ние имаме защитник при Отца, справедливия Исус Христос, а той самият е умилостиветелят за нашите грехове (вж. 1 Йоан 2: 1).
Но Павел си спомня и това умилостивение, когато казва за Христос: Бог го постави като умилостивение в кръвта му чрез вяра (срв. Рим 3:25). Следователно денят на умилостивение ще продължи за нас, докато светът свърши.
Божественото слово казва: И той ще наложи тамян в огъня пред Господа, и димът от тамян ще покрие умилостивилището, което е над ковчега на завета, и той няма да умре и ще вземе от кръвта на телето и с неговата пръст ще го разпростре върху милосърдието от източната страна (вж. Lv 16, 12-14).
Той е научил древните евреи как да празнуват обрека на умилостивение за хората, който е бил направен на Бог, но вие, които дошли от истинския Понтифик, от Христос, който с кръвта си ви направи благодатен Бог и ви помири с Отца, не спрете се на кръвта на плътта, но вместо това се научете да познавате кръвта на Словото и слушайте онзи, който ви казва: „Това е Моята кръв на завета, проляна за мнозина, за опрощаване на греховете“ (Мт. 26:28).
Не ви се струва глупост, че е разпръснато от източната страна. Умилостивението дойде при вас от изток. Всъщност оттам е личността, която носи името на Ориента и която е станала посредник на Бог и хората. Затова вие сте поканени за това винаги да гледате на изток, откъдето слънцето на справедливостта изгрява за вас, откъдето светлината винаги извира за вас, така че никога да не се налага да ходите в тъмнината, нито този последен ден да ви изненада в тъмнината. За да не ви се прокрадат нощта и мракът на невежеството; за да можете винаги да се озовавате в светлината на знанието и в светлия ден на вярата и винаги да получавате светлината на милосърдието и мира.