Преданост към Бога: да спасиш душата от праха!

Нашите братя са покрити с прах, братя и колесници прах са дадени за служене на нашата душа. Не позволявайте на душата ни да потъне в прахта! Да не се хванат в праха! Да не изгасне живата искра в гроба от праха! Има много обширно поле от земен прах, което ни привлича към себе си, но още по-необятно е неизмеримото духовно царство, което нарича душата ни свой роднина.

 За праха на плътта ние наистина сме като земята, но за душата сме подобни на небето. Ние сме заселници във временни колиби, ние сме войници в минаващите палатки. Господи, спаси ме от праха! Ето как се моли разкаялият се цар, който пръв се е поддал на праха, докато не е видял как прахът го влачи в бездната на руините. Прахът е човешкото тяло с неговите фантазии: прахът е и всички зли хора, които се борят срещу праведниците: прахът също е демони със своите ужаси.

 Бог да ни спаси от целия този прах. Той сам може да го направи. И ние се опитваме, на първо място, да видим врага в себе си, врага, който привлича и други врагове. Най-голямата мизерия за грешника е, че той е съюзник на враговете си срещу себе си, несъзнателно и неохотно. И праведният е укрепил добре душата си в Бог и в Божието царство и не се страхува.

Първо той не се страхува от себе си, а след това не се страхува от другите врагове. Той не се страхува, защото не е нито съюзник, нито враг на душата си. Оттам нито хората, нито демоните могат да му направят нищо. Бог е негов съюзник и Божиите ангели са негови защитници: какво може да му направи човек, какво може да му направи демон, какво може да му направи прахът? И праведният е укрепил добре душата си в Бог и в Божието царство и не се страхува.