Преданието към Светия Розарий: молитва, която дава сила на изморените

Епизод от живота на блажен Йоан XXIII ни кара да разберем добре как молитвата на Светия Розарий подкрепя и дава сили да се молим дори и на уморените. Може би е лесно да ни обезкуражим, ако трябва да кажем Светия броеница, когато сме уморени, и вместо това, ако мислим за това дори за кратко време, бихме разбрали, че малко смелост и решителност биха били достатъчни, за да имаме здравословен и ценен опит: опитът, който молитвата на Светия Розарий също подкрепя и преодолява умората.

Всъщност при папа Йоан XXIII, много близо до ежедневното рецитиране на трите корони на Розария, се случи, че един ден, поради натоварването на публиката, изказванията и срещите, той пристигна вечер, без да успее да рецитира трите корони.

Веднага след вечерята, далеч от мисълта, че умората може да го освободи от рецитала на трите корони на Розария, той се обади на трите сестри, отговарящи за службата му, и ги помоли:

- Бихте ли искали да дойдете с мен в параклиса, за да рецитираме Светата броеница?

«С охота, Свети Отче».

Веднага отидохме до параклиса и Светият отец съобщи тайната, коментира я накратко и интонира молитвата. В края на първата корона от радостни мистерии папата се обърна към монахините и попита:

"Изморен ли си?" "Не, не, Святи Отче."

- Бихте ли споделили с мен и болезнените мистерии?

"Да, да, с радост."

Тогава папата интонира Розарията на скръбните мистерии, винаги с кратък коментар към всяка мистерия. В края на втория Розарий папата отново се обърна към монахините:

"Уморихте ли се сега?" "Не, не, Святи Отче."

- Бихте ли могли да завършите и славните мистерии с мен?

"Да, да, с радост."

И папата започна третата корона на славни мистерии, винаги с краткия коментар за медитация. Когато се рецитира и третата корона, папата даде монахините си благословия и най-красивата усмивка на благодарност.

Розарията е облекчен и почивен
Светата броеница е такава. Това е спокойна молитва, дори при умора, ако човек е добре разположен и обича да разговаря с Мадоната. Розарията и умората заедно правят молитва и саможертва, тоест те правят най-веселата и ценна молитва за получаване на благодат и благословия от Сърцето на божествената Майка. Не е ли поискала „молитва и саможертва“ по време на явленията във Фатима?

Ако сериозно се замислихме върху това настоятелно искане на Дева Мария от Фатима, не само нямаше да се обезкуражим, когато трябва да кажем, че Розарийът се чувства уморен, но бихме разбрали, че всеки път, с умора, имаме светата възможност да принесем Дева Мария в жертва на молитва, която ще бъде със сигурност повече заредени с плодове и благословии. И това осъзнаване на вярата наистина подкрепя умората ни, като я смекчаваме през цялото време на молитвеното жертвоприношение.

Всички знаем, че св. Пио от Пьетрелчина, въпреки тежкото ежедневно натоварване за признания и за срещи с хора, идващи от цял ​​свят, рецитирал много коронни корони ден и нощ, за да си помислят за чудото на мистичен дар, на изключителен дар, получен от Бога, специално за молитвата на Светата броеница. Една вечер се случи, че след един от още по-изморителните дни, братя видя, че отец Пио е отишъл и вече е в хора, за да се моли без прекъсване с короната на Розария в ръка. Тогава братът се приближи до Падре Пио и каза нетърпеливо:

«Но, отче, след всички усилия на този ден, не може ли да помислите малко за почивка?».

„И ако съм тук, за да рецитирам Розари, не почивам ли?“, Отвърна Падре Пио.

Това са уроците на светците. Благословен е онзи, който знае как да ги научи и да ги приложи на практика!