Предание към Дева Мария от Лурд: молитва от 22 юни 2019 г.

22. Бернадета в хосписа на Лурд

Дева Мария Лурдска, молете се за нас.

В началото на 1860 г. животът на Бернадет винаги е бил един и същ: работа, учене, дом, посетители. Частна учителка също помага да учи. Вкъщи тя играе ролята си на първородни, като допринася за образованието на братята, ръководи молитвите сутрин и вечер, а след това не пропуска да получава все по-големия брой поклонници.

Изпитания, ласкателства, тормоз, нескрито усърдие! Разбира се, че не можем да продължим така! И тогава, при интерес на енорийския свещеник, Бернадета беше приета за ученик и беден пациент, в хосписа на Лурд, проведен от Неверските сестри. Тук, поверени на монахините, никой не може да я срещне, освен с разрешението на енорийския свещеник и настоятеля.

Самите родители на Бернадета и Бернадета бяха против раздялата, но те приемат, когато са сигурни, че ще могат да се виждат без разрешение, когато пожелаят. Бернадета, придружена от монахиня, ще може да ходи до дома си, когато пожелае. Всичко е направено за негово добро, но Бернадет страда много от това и разбира, че неговата Голгота започва да става още по-стръмна. От друга страна, той може да учи по-редовно, но на седемнадесет години все още не може да напише дори кратка поздравителна картичка, без да прави много грешки! Едва през май 1861 г. той ще може да напише историята за привилегиите за първи път, но винаги съчетавайки френски с много диалектни изрази.

Става добра в шиенето и бродирането, играе, смее се, шегува се с всички, но астматичната криза не я напуска. Родителите се наричат ​​една вечер, защото се мисли, че няма да го подминат. Той също получава Помазанието на болния. Но изведнъж той се съвзе и свидетелства пред епископа на Тарб, чудесата на които е бил свидетел. Така на 18 януари 1862 г. епископът подписва пастирско писмо, в което заявява, че „Непорочната Мария, Божия майка, наистина се явява на Бернадета“.

Междувременно потокът от посетители, макар и по-регулиран, продължава. Бернадет признава, че понякога й е писнало да повтаря едни и същи неща и че би искала да изчезне. Той се среща и със скулптора Фабиш, който подготвя статуята на Непорочното зачатие, която да бъде поставена в Масабиеле. Тя му дава цялата необходима информация, но той само го отчита и по този начин на онази статуя, която и до днес е в пещерата, Бернадет твърдо казва: „Не, не е тя!“.

От послушание тя отговаря на писмата на поклонниците, от послушание получава онези, които искат да ги получат, от послушание тя не отива при откриването на статуята, от послушание тя ги оставя да правят каквото искат. Междувременно, след много молитва и размисъл, той приветства новината, че молбата му за присъединяване към Неверските сестри е приета. Убедена е, че е добра за нищо и че е приета само от жалост. Без зестра, предвид бедността й, влизането й в Института счита за жест на благотворителност. Още един отряд, този път окончателен. Бернадет го чувства силен, но за пореден път казва „да“.

- Ангажимент: Молим Мария за благодатта, за да можем да кажем „да“ на това, което Господ иска от нас, на онова, което тя също ни иска чрез другите и да изживеем радостта от „да“ интимно, дори когато това ни струва.

- Света Бернардета, молете се за нас.