Преданност към Дева Мария: Боже мой, защото ме изостави

От обяд нататък тъмнината се е разпростряла по цялата земя до три следобед. И около три часа Исус извика с висок глас: "Ели, Ели, лема сабахтани?" което означава "Боже мой, боже мой, защо ме изостави?" Матей 27: 45-46

Тези думи на Исус трябва да са пробили дълбоко сърцето на нашата Блажена Майка. Той се приближи до него, гледайки го с любов, обожаваше раненото му тяло, дадено за света, и усети този плач извира от дълбините на своето същество.

"Боже мой, боже мой ..." Започва. Докато нашата Блажена Майка слушаше как Синът й говори с нейния небесен Отец, тя ще намери голямо утешение в познанията си за интимните си отношения с Отца. Той знаеше, по-добре от всеки друг, че Исус и Бащата са едно цяло. Той го беше чувал да говори по този начин в своето обществено служение и също знаеше от майчината си интуиция и вяра, че неговият Син е Син на Бащата. И пред очите му Исус го викаше.

Но Исус продължаваше да пита: "... защо ме изостави?" Ужилването в сърцето му би било незабавно, когато усещаше вътрешното страдание на своя Син. Знаеше, че е претърпял много повече болка, отколкото всяка телесна повреда може да нанесе. Знаеше, че изпитва дълбока вътрешна тъмнина. Думите му, изречени от Кръста, потвърждаваха всяко майчинско притеснение.

Докато нашата Блажена Майка размишляваше над тези думи на своя Син, отново и отново в сърцето си, тя щеше да разбере, че вътрешното страдание на Исус, неговото преживяване на изолация и духовната загуба на Отца са дар за света. Нейната съвършена вяра щеше да я накара да разбере, че Исус навлиза в опита на самия грях. Макар и съвършен и безгрешен по всякакъв начин, той се оставяше да бъде увлечен от човешкото преживяване, което произтича от греха: отделяне от Отца. Въпреки че Исус никога не е бил отделен от Отца, той е влязъл в човешкия опит на тази раздяла, за да върне падналото човечество при Отец на милосърдието в небето.

Докато медитираме върху този вик на болка, който идва от нашия Господ, всички трябва да се опитаме да го изживеем като наш. Нашият вик, за разлика от нашия Господ, е резултат от нашите грехове. Когато грешим, се обръщаме към себе си и влизаме в изолация и отчаяние. Исус дойде да унищожи тези ефекти и да ни върне при Небесния Отец.

Размислете днес върху дълбоката любов, която нашият Господ имаше към всички нас, тъй като беше готов да изпита последствията от нашите грехове. Нашата Блажена Майка, като най-съвършената майка, беше със своя Син на всяка стъпка, споделяйки своята вътрешна болка и страдание. Той почувства това, което чувства, и неговата любов, повече от всичко друго, изразяваше и подкрепяше постоянното и непоклатимо присъствие на Небесния Отец. Любовта на Отца се проявяваше в сърцето му, докато той гледаше любящо своя страдащ Син.

Моята любяща Майко, сърцето Ви е пронизано от болка, докато сте споделяли вътрешното страдание на вашия Син. Нейният вик за изоставяне беше това, което изразяваше перфектната й любов. Думите му разкриха, че той навлиза в последиците от греха и позволява на Неговата човешка природа да го изпита и да го изкупи.

Скъпа майко, застани до мен, докато през живота и усети последиците от моя грях. Въпреки че синът ви беше перфектен, аз не съм. Грехът ми ме оставя изолиран и тъжен. Нека вашето майчинско присъствие в живота ми винаги ми напомня, че Отец никога не ме напуска и винаги ме кани да се обърна към Неговото милостиво Сърце.

Моят изоставен Господи, ти си влязъл в най-голямата агония, в която може да влезе човек. Ти си позволи да изпиташ последиците от моя собствен грях. Дай ми благодатта да се обръщам към вашия Отец всеки път, когато съгрешавам, за да заслужа осиновяването, завладяно за мен от твоя Кръст.

Майко Мария, моли се за мен. Исус, аз вярвам в теб.