Преданност за благодарност: презрение към себе си пред Бога

Самоуважение към очите на Бога

ДУМИ НА ДИСЦИПЛА Смея да говоря с моя Господ, който съм прах и пепел (Gn 18,27). Ако съм оценил себе си повече, отколкото съм, тогава, Господи, застани срещу мен и беззаконията ми свидетелстват за истината: не мога да ви противореча. Ако, от друга страна, съм унижен и сведен до нищо, слагам цялото си самочувствие и се свеждам до прах, както в действителност съм, вашата благодат ще ми бъде благоприятна и светлината ви ще бъде близо до сърцето ми. По този начин всяка любов, която колкото и да е малка, остава за мен, ще бъде потопена в бездната на моето небитие и ще изчезне завинаги. В тази бездна, ти ми разкриваш себе си: какъв съм, какъв бях и колко далеч паднах, защото аз съм нищо и не го разбрах. Ако съм оставен на себе си, ето ме, аз съм нищо, нищо друго освен слабост. Но ако изведнъж ме погледнете, аз бързо ставам силен и пълен с нова радост. И наистина е чудесно, че по този начин, внезапно, съм вдигнат и любезно посрещнат в ръцете ви, които от собствената ми тежест винаги са били изтеглени надолу. Това е работата на вашата любов, която без моя заслуга ми пречи и ми помага при толкова много трудности; което също ме предупреждава за сериозни опасности и ме разкъсва, в интерес на истината, от безбройни злини. Разбира се, обичайки себе си в безпорядък, аз се губя; Вместо това, търсейки Тебе сам и Те обичайки с изправена любов, намерих теб и аз едновременно: от тази любов ме привлече да се върна още по-дълбоко в своето небитие. Ти, о най-сладък, благодари ми отвъд моите заслуги и повече, отколкото смея да се надявам или искам. Бъдете благословени, Боже мой, защото макар да не съм достоен за вашето благоволение, вашата щедрост и безкрайна доброта никога не престават да се възползвате дори от неблагодарните и от тези, които са се отклонили от вас. Уредете се да се върнем при вас, за да бъдем благодарни, смирени и предани; Всъщност вие сами сте нашето спасение, нашата добродетел, нашата крепост.