Образование: Притчата за изгубената овца

GOSPEL КАТО ИЗТОЧНИК НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Притчата за изгубената овца

ЕВАНГЕЛИЕТО
«Кой от вас, ако има сто овце и изгуби една, не оставя деветдесет и девет в пустинята и тръгва след изгубената, докато не я намери? Открийте я отново, тя с радост я поставя на рамото, отива вкъщи, обажда се на приятели и съседи, казвайки: Радвай се с мен, защото намерих овцата си, която беше изгубена. Така, казвам ви, ще има повече радост на небето за обърнат грешник, отколкото за деветдесет и девет праведници, които не се нуждаят от обръщане.

РЕЗЮМЕ
Притчата за изгубената овца е прекрасна история, разказана от Исус, за да илюстрира любовта и състраданието, които Бог има към тези, които са негови. Притчата се намира в Евангелията на Матей и Лука и е в отговор на критикуването и нападението на Исус от религиозните водачи за „ядене с грешници“. Исус спира тълпата и започва да разказва как един пастир е оставил стадото си от 99 овце, за да тръгне да търси изгубена овца.

Тази притча показва прекрасен смисъл на Бог, който търси изгубения грешник и се радва, когато бъдат намерени. Ние служим на добър пастир, чието сърце е за нас да бъде намерен, спасен и обновен.

ОБРАЗОВАТЕЛНА ФОРМА
Тази притча, казана от Исус, ни учи, че не винаги се занимаваме с хора, които имат добри неща, но и с някой, който вдъхновява злото. Според педагогическото учение на Исус, никой не трябва да бъде изоставен, но трябва да се търси всичко, всъщност Исус оставя деветдесет и девет овце, за да търси изгубената, която според мен беше най-слабата или най-лошата, тъй като по никаква причина не изостави стадото овце. За да бъдеш добър възпитател, не е нужно да търсиш кой е добър в поведението, а да получиш добро от тези, които се държат зле и как Исус тръгна да търси педагогиката като източник на призвание, а не на професия.

ПСИХОЛОГИЧНА ФОРМА
От психологическа гледна точка можем да кажем, че добрият пастир Исус тръгва в търсене на изгубената овца, която, както казахме, е слаба или лоша. Така че да знаем, както Исус ни учи, че когато се изгубим, ние сме търсени и обичани от Бог извън нашето добро или лошо поведение. Така че този начин на правене на Исус ни кани да го правим и с други хора, за да приложим центъра на живота, който е взаимната любов.

Написано от Паоло Тесионе