Мистичен опит на св. Франциск с ангела пазител

Свети Франциск, все още млад, напусна удобствата на живота, съблече се от всички блага и пое по пътя на страданието, единствено заради любовта към разпнатия Исус. Зад примера му други хора напуснаха радостния живот и станаха негови спътници в апостолата.

Исус го обогати с духовни дарби и му даде благодат, каквато не беше сторил на никой друг в предишните векове. Той искаше да направи подобен на себе си, като впечатли петте рани върху него. Този факт влезе в историята с името "Впечатление на стигматите".

Две години преди смъртта си св. Франциск отишъл на планината Верна, като започнал строгият пост, който трябвало да продължи четиридесет дни. По този начин светият искал да почете принца на Небесната милиция св. Михаил Архангел. Една сутрин, докато се молеше, видя серафим да се спуска от небето, който имаше шест ярки и огнени крила. Светият погледнал Ангела, който слязъл с лъчезарен полет и като го имал близо до себе си, той разбрал, че освен като крилат, той също е разпнат, тоест той е разперел ръцете си, а ръцете му били пробити от нокти, както и краката; крилата бяха подредени по странен начин: две бяха насочени нагоре, две изпънати, сякаш да летят, а две обградиха тялото, сякаш го забулеха.

Свети Франциск обмислял Серафима, изпитвайки голяма духовна радост, но се зачудил защо ангел, чистият дух, може да понесе болките от разпятието. Серафим го накара да разбере, че е изпратен от Бог, за да означава, че е трябвало да има мъченическата любов на формата на Разпнатия Исус.

Ангелът изчезна; Свети Франциск видял, че в тялото му са се появили пет рани: ръцете и краката му са били пробити и разлята кръв, така че и страничната страна е била отворена, а кръвта, която е излязла, е напоила туниката и бедрата. От смирение светецът би искал да скрие великия дар, но тъй като това беше невъзможно, той се върна към волята на Бога.Разливите останаха отворени още две години, тоест до смъртта. След св. Франциск други получиха стигматите. Сред тях е П. Пио от Пиетрелчина, Капучино.

Стигматите носят голяма болка; все пак те са много специален подарък от Божествеността. Болката е дар от Бога, защото с нея сте по-откъснати от света, принудени сте да се обърнете към Господа с молитва, отстъпвате греховете, привличате благодат за себе си и за другите и печелите заслуги за рая. Светиите знаели как да оценят страданието. Късмет ги!