Ангелите пазители ни помагат с приятелството си и ни вдъхновяват

В Рая ще намерим много сърдечни приятели в Ангелите, а не горди другари, които да ни накарат да претеглим тяхното превъзходство. Блажената Ангела да Фолиньо, която в земния си живот имала чести видения и се озовала в контакт с Ангелите няколко пъти, ще каже: Никога не бих могла да си представя, че Ангелите са толкова приветливи и любезни. - Следователно съвместното им съществуване ще бъде много вкусно и не можем да си представим какъв сладък интерес ще се радваме да се забавляваме с тях от сърце на сърце. Свети Тома Аквински (Qu. 108, a 8) учи, че „въпреки че според природата е невъзможно човек да се състезава с Ангелите, обаче по благодат можем да заслужим толкова голяма слава, че да бъде свързана с всеки от деветте хорове ангелски “. Тогава хората ще отидат да заемат местата, останали празни от въстаническите ангели, дяволите. Следователно не можем да мислим за ангелските хорове, без да ги видим обсипани с човешки същества, равни по святост и слава дори на най-възвишените Херувими и Серафими.

Между нас и Ангелите ще има най-привързаното приятелство, без многообразието на природата да му пречи най-малко. Те, които управляват и управляват всички сили на природата, ще могат да задоволят жаждата ни за познаване на тайните и проблемите на природните науки и ще го направят с максимална компетентност и голяма братска сърдечност. Точно както Ангелите, макар и потопени в блаженото видение на Бога, получават и предават един на друг, от по-високо към по-ниско, лъчите светлина, които излъчват от Божествеността, така и ние, макар и потопени в благодатното зрение, ще възприемаме чрез Ангелите не малка част от безкрайните истини се разпространяват във Вселената.

Тези Ангели, блестящи като много слънца, изключително красиви, съвършени, привързани, приветливи, ще станат нашите внимателни учители. Представете си изблиците на радост и изразите на нежната им обич, когато видят всичко, което са направили за нашето спасение с щастлив резултат. С какъв благодарен интерес ще ни бъде разказано по конци и по знак, всеки от неговия Anelo Guardode, истинската история на нашия живот с всички избягали опасности, с цялата помощ, предоставена ни. В тази връзка папа Пий IX много охотно разказа опит от своето детство, което доказва изключителната помощ на неговия Ангел-пазител. По време на светата си литургия той беше момче на олтар в частния параклис на семейството си. Един ден, докато беше коленичил на последната стъпка на олтара, по време на приноса той внезапно бе обзет от страх и страх. Той беше много развълнуван, без да разбира защо. Сърцето му започна да бие силно. Инстинктивно, търсейки помощ, той насочи очи към отсрещната страна на олтара. Имаше красив младеж, който махна с ръка, за да стане веднага и да тръгне към него. Момчето беше толкова объркано при вида на онова видение, че не смееше да помръдне. Но енергично сияещата фигура все още му дава знак. После бързо станал и отишъл при младежа, който изведнъж изчезва. В същия миг тежка статуя на светец падна точно там, където стоеше малкото олтарно момче. Ако беше останал известно време по-дълго от преди, щеше да умре или да бъде тежко ранен от тежестта на падналата статуя.