Двата най-лоши греха, които всеки ден извършвате за папа Франциск

Най-тежките грехове за папа Франциск: Ревността и завистта са два греха, способни да убиват, според папа Франциск. Това твърди той в един от последните си хомили в Санта Марта, като уточни, че нито Църквата, нито християнската общност са освободени от тези грехове. Това са два греха, твърде често погрешно подценявани, защото има склонност да не се смята колко лошо можеш да направиш с думата, продиктувана от ревността, и колко от негодувание хотели в сърцата на завистниците.

Папата взема репликата си от Първото четене, което разказва епизода от ревността на Саул, цар Израел, към Давид, който би бил негов наследник. Нарастващата слава на Давид, който след победата над Голиат в двубой, се оказа, че той прави бизнес, за който постоянно се хвалят от хората повече от цар Саул, кара последния да страда от ревност към него, до това да го преследва, принуждавайки го да дълго бягство.

Един от най-тежките грехове за папа Франциск е завистта, защото е изключително коварен. Не можеш да устоиш на нещо, което придава сянка на фигурата ти и това неприятно усещане с течение на времето се превръща в такъв червей, за да накара тези, които страдат от него, да живеят в състояние на вечни мъки. Продължителното излагане на тази мъка поражда огромни мисли, които стигат до желанието да се убие обектът на завистта, за да се отърват окончателно от него.

Бергольо говори за истинско „страдание“, за състояние на многогодишна болка, която в крайна сметка кара да загубите ума си, докато не мислите, че окончателното решение на вашия проблем е смъртта на другите. При по-меките, но не по-малко сериозни форми ревността и завистта могат да убиват с реч. За да подложим на лоша светлина онези, които са ни поставили в сянка, ние сме готови да изтъчем гъста мрежа от бъбривост и клюки, страшно поносими за страдащите от нея.

„Молим Господ да ни даде благодатта да не отваряме сърцата си за ревност, да не отваряме сърцата си за завист, защото тези неща винаги водят до смърт“: с тези думи папата ни приканва да не изпадаме в този тип грешки, т.е. защото най-финият капан е този, който те кара да вярваш, че доброто на другите е направено и създадено, за да постави нечии нещастия и слабости в лоша светлина. Това не е така и твърде често човек се преструва, че не знае.

Самият Исус беше предаден на Пилат заради завистта на книжниците. Марк го казва в своето Евангелие, че Пилат го е съзнавал напълно. И това е доказателството, че от завист човек може съзнателно да реши да предаде някого на смърт. Както с думи, правейки обгорена земя наоколо, така и с дела. Но последният случай, за щастие, е по-рядък.

Взета от cristianità.it