Днешният съвет на 2 септември 2020 г. от преподобната Мадлен Делбрел

Преподобна Мадлен Делбрел (1904-1964)
светски мисионер на градските предградия

Пустинята на тълпите

Самота, Боже мой,
не че сме сами,
е, че сте там,
тъй като преди теб всичко се превръща в смърт
или всичко става ти. (...)

Ние сме достатъчно деца, за да мислим всички тези хора
достатъчно голям е,
доста важно,
доста жив
за да покрием хоризонта, когато погледнем към вас.

За да съм сам,
не е надминал хората или ги е напуснал;
да бъдеш сам, означава да знаеш, че си велик, Боже мой,
че само ти си страхотен,
и няма голяма разлика между безкрайността на песъчинките и безкрайността на човешкия живот.

Разликата не нарушава самотата,
като това, което прави човешкия живот по-видим
в очите на душата, по-присъстващи,
е комуникацията, която имат за вас,
невероятната им прилика
на единственото, което е.
Това е като ресни от теб и тази ресни
не наранява самотата. (...)

Ние не обвиняваме света,
ние не обвиняваме живота
за да покрие лицето на Бог за нас.
Това лице, нека го намерим, е онова, което ще забули, попие всичко. (...)

Какво значение има нашето място в света,
Какво значение има дали е населено или обезлюдено,
където и да сме "Бог с нас",
където и да сме Емануел.