Създаден ли е коронавирусът в лабораторията? Ученият отговаря

Докато новият коронавирус, който причинява COVID-19, се разпространява по целия свят, като случаите вече надхвърлят 284.000 20 по целия свят (XNUMX март), дезинформацията се разпространява почти толкова бързо.

Устойчив мит е, че този вирус, наречен SARS-CoV-2, е произведен от учени и избяга от лаборатория в Ухан, Китай, където епидемията започна.

Нов анализ на SARS-CoV-2 може най-накрая да заглуши тази последна идея. Екип от изследователи сравниха генома на този нов коронавирус с останалите седем коронавируси, за които е известно, че заразяват хората: SARS, MERS и SARS-CoV-2, които могат да причинят сериозни заболявания; заедно с HKU1, NL63, OC43 и 229E, които обикновено причиняват само леки симптоми, изследователите писаха на 17 март в списанието Nature Medicine.

"Нашите анализи ясно показват, че SARS-CoV-2 не е специално конструирана лабораторна конструкция или вирус", пишат те в статията на списанието.

Кристиан Андерсен, доцент по имунология и микробиология в Scripps Research, и неговите колеги изследват генетичния модел за шипкови протеини, стърчащи от повърхността на вируса. Коронавирусът използва тези шипове, за да грабне външните стени на своите приемни клетки и след това да влезе в тези клетки. По-специално, те изследват генните последователности, отговорни за две ключови характеристики на тези пикови протеини: грайфер, наречен рецепторно свързващ домен, който се прикрепя към клетки-гостоприемници; и така наречения сайт на разцепване, който позволява на вируса да се отвори и да влезе в тези клетки.

Този анализ показа, че "закачената" част от пика е еволюирала, за да се насочи към рецептор извън човешките клетки, наречен ACE2, който участва в регулирането на кръвното налягане. То е толкова ефективно в свързването с човешките клетки, че изследователите твърдят, че пиковите протеини са резултат от естествения подбор, а не от генното инженерство.

Ето защо: SARS-CoV-2 е тясно свързан с вируса, който причинява тежък остър респираторен синдром (SARS), който се задушава по целия свят преди около 20 години. Учените проучиха как SARS-CoV се различава от SARS-CoV-2 - с няколко промени в ключовите букви в генетичния код. Но при компютърните симулации мутациите в SARS-CoV-2 изглежда не работят много добре, за да помогнат на вируса да се свърже с човешките клетки. Ако учените умишлено бяха проектирали този вирус, те нямаше да изберат мутации, които компютърните модели предполагат, че няма да работят. Но се оказва, че природата е по-умна от учените и новият коронавирус намери начин да се промени, който беше по-добър - и напълно различен - от всичко, което учените биха могли да създадат, установи проучването.

Още един пирон в теорията „избяга от злата лаборатория“? Цялостната молекулна структура на този вирус се отличава от познатите коронавируси и вместо това много наподобява вирусите, открити в прилепи и панголини, които са били слабо проучени и за които никога не се знае, че причиняват вреда на човека.

"Ако някой се опитваше да проектира нов коронавирус като патоген, той би го изградил от гръбнака на вируса, за който се знае, че причинява болести", се казва в изявление на Scripps.

Откъде идва вирусът? Изследователският екип е разработил два възможни сценария за произхода на SARS-CoV-2 при хората. Един от сценариите следва историите за произхода на някои други скорошни коронавируси, които предизвикаха поразия върху човешкото население. В този сценарий ние заразихме вируса директно от животно - цивит в случай на SARS и камили в случай на респираторен синдром в Близкия Изток (MERS). В случая на SARS-CoV-2, изследователите предполагат, че животното е било прилеп, който предава вируса на друго междинно животно (вероятно панголин, казаха някои учени), което пренасяше вируса при хора.

При този възможен сценарий генетичните характеристики, които правят новия коронавирус толкова ефективен при заразяване на човешките клетки (неговите патогенни сили), биха били налице, преди да се премине към хора.

В другия сценарий тези патогенни особености ще се развият едва след като вирусът премине от животни-домакини в човек. Някои коронавируси, произхождащи от панголини, имат "структура на куката" (този домейн, свързващ рецептора), подобна на тази на SARS-CoV-2. По този начин панголинът е предал своя вирус директно или косвено на човешки гостоприемник. Така че веднъж вътре в човешкия гостоприемник, вирусът би могъл да се развие и да има своята друга невидима характеристика: мястото на разцепване, което му позволява лесно да се разпадне в човешки клетки. След като тази способност беше развита, изследователите казаха, че коронавирусът ще бъде още по-способен да се разпространява сред хората.

Всички тези технически подробности биха могли да помогнат на учените да предвидят бъдещето на тази пандемия. Ако вирусът навлезе в патогенни човешки клетки, това увеличава вероятността от бъдещи огнища. Вирусът все още може да циркулира в популацията на животните и може да скочи обратно към хората, готови да предизвикат огнище. Но шансовете за такива бъдещи огнища са по-малки, ако вирусът първо ще навлезе в човешката популация и след това да развие патогенни свойства, казват изследователите.