Дневникът на ангелите пазители: 5 юли 2020 г.

3 съображения на Йоан Павел II

Ангелите приличат на човек повече от Бога и са по-близо до него.

Ние признаваме на първо място, че провидението като любяща Божия Мъдрост се проявява именно в създаването на чисто духовни същества, така че подобието на Бог в тях да се изрази по-добре, което от време на време надхвърля всичко, което се създава във видимия свят заедно с човека , също незаличим образ на Бог. Бог, който е абсолютно съвършен Дух, се отразява преди всичко в духовни същества, които по природа, тоест поради своята духовност, са много по-близки до него, отколкото материални създания. Свещеното Писание предлага доста изрично свидетелство за тази максимална близост с Бога на ангелите, за които той говори, с фигурален език, за Божия трон, за неговите „домакини“, за неговото „небето“. Тя вдъхнови поезията и изкуството на християнските векове, които ни представят ангели като „Божия съд“.

Бог създава свободни ангели, способни да направят избор.

В съвършенството на своята духовна природа ангелите са призовани от самото начало, по силата на своята интелигентност, да знаят истината и да обичат доброто, което познават в истината по много по-пълен и съвършен начин, отколкото е възможно за човека , Тази любов е акт на свободна воля, при което, също и за ангелите, свободата означава възможността да направят избор за или против Доброто, което познават, тоест самият Бог. Създавайки свободни същества, Бог иска истинската любов да бъде реализирана в света, който е възможен само въз основа на свободата. Създавайки чисти духове като свободни същества, Бог в своето провидение не можеше да не предвиди и възможността за греха на ангелите.

Бог изпита духовете.

Както Откровението ясно казва, светът на чистите духове изглежда разделен на добър и лош. Е, това разделение не е направено от създаването на Бог, а въз основа на свободата, подходяща за духовната природа на всеки от тях. Това беше направено чрез избора, че за чисто духовните същества той има несравнимо по-радикален характер от този на човека и е необратим, като се има предвид степента на интуитивност и проникване на доброто, с което е надарена тяхната интелигентност. В тази връзка също трябва да се каже, че чистите духове са преминали морално изпитание. Това беше решаващ избор, касаещ преди всичко самия Бог, Бог познат по по-съществен и пряк начин, отколкото е възможно за човека, Бог, който е дал на тези духовни същества пред човека участие в неговата природа божествено.