Яков от Меджугорие "Видях Дева Мария от седемнадесет години всеки ден"

ДЖАКОВ: Да, първо, искам да поздравя всички, които дойдоха тук тази вечер, както и тези, които ни слушат. Както отец Ливио каза по-рано, ние не сме тук, за да рекламираме за Меджугорие, нито за себе си, защото нямаме нужда от реклама и аз лично не обичам да го правя нито аз, нито дори в Меджугорие. По-скоро ни уведомете Дева Мария и, което е още по-важно, Словото на Исус и това, което Исус иска от нас. Миналата година през септември бях в Америка, за срещи за молитва и свидетелство с хора.

БАЩА LIVIO: Америка, в смисъла на Съединените щати ...

ДЖАКОВ: Да, бях във Флорида, заедно с Миряна, за да дам показанията си за виденията. След като бяхме в няколко църкви, за да се молим и да разговаряме с верните, вечерта преди заминаването на Миряна, бяхме придружени от господа, който ни беше поканил на среща на молитвена група.

Отидохме там, без да мислим за нищо и по пътя се шегувахме и смеехме, мислейки, че Америка е много голяма държава и много нова за нас. Така пристигнах в къща, където присъстваха много верни, по време на общата молитва получих привидението.

Дева Мария ми каза, че на следващия ден ще довери десетата тайна. Да, в момента онемях ... Не можах да кажа нищо.
Хрумна ми, че веднага щом Миряна получи десетата тайна, ежедневните привидения бяха престанали за нея и същото беше в случая с Иванка. Но Дева Мария никога не е казвала, че след десетата тайна никога повече няма да се появи.

БАЩА LIVIO: Значи се надявахте ...

ЯКОВ: В сърцето ми имаше намек за надежда, че Дева Мария ще се върне отново, дори след като ми довери десетата тайна.

Въпреки че бях останал толкова зле, че започнах да си мисля: „Кой знае как ще постъпим след ...“, все още имаше малкото надежда в сърцето ми.

БАЩА LIVIO: Но не можехте веднага да разрешите съмнението, като попитате Дева Мария ...

ЯКОВ: Не, тогава не можах да кажа нищо.

БАЩА LIVIO: Разбирам, Дева Мария не ви позволява да й задавате въпроси ...

ЯКОВ: Не мога да кажа нищо повече. Нито една дума не излезе от устата ми.

БАЩА LIVIO: Но как ти каза тя? Сериозно ли беше? Строг?

ЯКОВ: Не, не, той ми говореше сладко.

ЯКОВ: Когато привидението приключи, излязох и започнах да плача, защото не можех да направя нищо друго.

БАЩА LIVIO: Кой знае с какво безпокойство сте очаквали явяването на следващия ден!

ЯКОВ: На следващия ден, за който се бях подготвил с молитва, Дева Мария ми довери десетата и последна тайна, като ми каза, че тя вече няма да ми се появява всеки ден, а само веднъж годишно.

ТЕЦ ЛИВИО: Как се почувствахте?

ЖАКОВ: Мисля, че това беше най-лошият момент в живота ми, защото изведнъж ми дойдоха много въпроси. Кой знае какъв ще е животът ми сега? Как мога да продължа?

ЯКОВ: Защото мога да кажа, че съм израснал с Дева Мария. Виждал съм я от десетгодишна възраст и всичко, което научих през живота си за вярата, за Бог, за всичко, научих от Дева Мария.

ТЕЦ ЛИВИО: Той те възпита точно като майка.

ЯКОВ: Да, като истинска майка. Но не само като майка, но и като приятел: в зависимост от това, от което се нуждаете при различните обстоятелства, Дева Мария е винаги с вас.

В този момент се оказах в състояние да не знам какво да правя. Но тогава Мадоната ни дава толкова много сили да преодолеем трудностите и в определен момент ми хрумна, че може би повече от това да видим Мадоната с очите на плътта, по-правилно е да я имаме в сърцата си.

ТЕЦ ЛИВИО: Разбира се!

ЯКОВ: Разбрах това по-късно. Виждал съм Дева Мария повече от седемнадесет години, но сега експериментирам и си мисля, че може би е по-добре да видя Дева Мария вътре и да я имам в сърцето си, отколкото да я видя с очите.

ОТЧЕТНО ЖИВО: Разбирането, че можем да носим Мадоната в сърцето си, несъмнено е благодат. Но със сигурност сте наясно и с това, че да виждате Божията Майка всеки ден повече от седемнадесет години е благодат, която много малко, всъщност никой, в християнската история, извън вас, не са визионери, някога. Наясно ли сте с величието на тази благодат?

ЯКОВ: Със сигурност мисля за това всеки ден и си казвам: „Как мога да благодаря на Бог за тази благодат, която ми даде да виждам Дева Мария всеки ден в продължение на седемнадесет години?“ Никога няма да имам думи да благодаря на Бог за всичко, което ни е дал, не само за дара да видим Дева Мария със собствените си очи, но и за всичко останало, за всичко, което сме научили от нея.

ТОЧНО ЖИВО: Позволете ми да се докосна до аспект, който ви засяга по-лично. Ти каза, че Дева Мария е всичко за теб: майка, приятел и учител. Но във времето, в което сте имали ежедневните видения, той също ли се е грижел за вас и живота ви?

ДЖАКОВ: Не. Много поклонници смятат, че ние, които сме виждали Дева Мария, сме привилегировани, защото успяхме да я попитаме за нашите лични неща и я помолихме за съвет какво трябва да правим в живота; но Дева Мария никога не се е отнасяла с нас по различен начин от всеки друг.