Преданност към Божествената милост в крайния час на смъртта

26. В крайния час на смъртта. - Божията милост достига грешника много пъти в крайния час по един единствен и мистериозен начин. Външно човек би казал, че сега всичко е загубено, но не е така. Душата, озарена от лъча на мощна последна благодат, в последния момент може да се обърне към Бога с толкова много любовна сила, че в миг той получава прошка на грешките и опрощение на болките от него. Външно обаче не виждаме никакви признаци на покаяние, нито на скръб, защото умиращият вече не реагира видимо. Колко непроницаема е Божията милост! Но, ужас! Има и души, които доброволно и съзнателно отхвърлят с изключително презрение дори изключителна благодат!
Нека се каже, че дори в пълна агония, божествената милост поставя този момент на яснота в дълбините на душата, чрез който душата, ако желае, намира възможността да се върне при него. Случва се обаче, че има души с такова вътрешно влагане, да избират ада съзнателно, правейки напразни не само молитвите, отправени към Бога за тях, но и осуетяват самите Божии усилия.

27. Вечността няма да е достатъчна, за да ви благодари. - Боже на безкрайната милост, Който е проектирал да ни изпрати твоето Единородно като ненадминато доказателство за твоята милост, отвори съкровищата си за грешниците, така че те да черпят от твоята милост не само твоята прошка, но и святостта с тази широта на която те са в състояние. Отче на безграничната доброта, искам всички сърца да прибягват до твоята милост с увереност. Ако не беше това, никой пред вас не би могъл да се прости. Когато ни разкриете тази загадка, вечността няма да е достатъчна, за да ви благодари.

28. Моето доверие. - Когато моята човешка природа е завзета от страх, доверието ми в безкрайната милост веднага се събужда в мен. Пред него всичко отстъпва, както сянката на нощта отстъпва на появата на слънчевите лъчи. Сигурността на вашата доброта, Исус, ме убеждава да гледам смело и на смъртта. Знам, че нищо няма да ми се случи, без да присъства божествена милост. Ще го празнувам през целия живот и в момента на смъртта, при възкресението си и за вечността. Исусе, всеки ден душата ми потъва в лъчите на твоята милост: Не знам момента, когато не ми действа. Вашата милост е водещата нишка в живота ми. Душата ми прелива, Господи, с твоята доброта.

29. Цветето на душата. - Милостта е най-голямото от божествените съвършенства: всичко около мен го провъзгласява. Милостта е животът на душите, Божието снизхождение към тях е неизчерпаемо. О неразбираем Боже, колко голяма е твоята милост! Ангели и мъже са излезли от нейните недра и това надминава всичките им умения за разбиране. Бог е любов, а милостта е неговото действие. Милостта е цветето на любовта. Където и да обърна очи, всичко ми говори за милост, дори за справедливост, защото справедливостта произтича и от любовта.

30. Колко щастие гори в сърцето ми! - Всяка душа се уповава на милостта на Господ: той никога не го отрича на никого. Небето и земята могат да се сринат, преди да изтече Божията милост. Колко щастие гори в сърцето ми при мисълта за твоята неразбираема доброта, Боже мой! Искам да представя на вас всички, които сте изпаднали в грях, за да могат те да срещнат вашата милост и да я възвишат завинаги.