Радостта на душата да излезе от Чистилището

Душата, след толкова болки, издържани от любов, бидейки извън тялото и извън света, безценно оценява Бога, Върховното добро, върховната святост, върховната доброта и е посрещана от Бог с безкрайна любов, в прегръдката на неописуема радост. Душата завладява небесната Родина, Рая, за цяла вечност.
Никой човешки ум не може да си представи или да опише извинението на оня благословен час, в който душата, пречистена от умилостивението, лети от него към Небето, чиста, както когато Бог я е създал, и щастлива да се чувства завинаги обединена със своя Върховен добре, в океан от щастие и мир.
Никое земно сравнение не е достатъчно, за да ни даде представа.
Изгнаникът, който се връща в родината си след дълги години отсъствие, който вижда отново родната си земя и прегръща скъпо най-скъпите хора, за да си възвърне свободата и мира; болният човек, който, напълно възстановен, ревизира стаите на дома си и възобновява спокойствието на активния живот, не може дори да ни даде бледа представа за славното и празнично връщане на душата към Бога и за вечната радост от живота, която не може да се изгуби повече. Нека се опитаме да добием бледа представа за това, да се принудим да живеем свежо, да приветстваме болките на живота в съвършен съюз с Божествената воля и да увеличим своите заслуги, възползвайки се от всички богатства, които Исус ни дава в Църквата.
Същата интензивност на болките на Чистилището може да ни направи бледни, ако предположим интензивността на радостта на душа, която, освободена, влиза в Рая, защото всяка земна радост се измерва с болка. Нито можете да почувствате удовлетворението от чаша студена вода, ако не сте жадни, ситостта на вкусната храна, ако не сте гладни; радостта от спокойна почивка, ако не сте уморени.
Следователно душата, която е в постоянно и мъчително очакване за щастие, с любов към Бога, която расте и се усилва до степен, че е пречистена, в края на пречистването, по любящата покана на Бога, тя се втурва в Той, и всичко това е песен на благодарност, за същите болки, които претърпя, повече, отколкото няма признателност за изцелените болни, за болките, причинени от хирурга.