Дева Мария в Меджугорие говори за исляма, спасението и религиите

20 май 1982 г.
На земята сте разделени, но всички сте мои деца. Мюсюлмани, православни, католици, всички сте равни пред моя син и мен. Всички сте мои деца! Това не означава, че всички религии са равни пред Бога, но хората го правят. Не е достатъчно обаче да принадлежим на католическата църква, за да бъдем спасени: необходимо е да се уважава Божията воля.Дори и некатолиците са създания, създадени по образ на Бог и предназначени да постигнат спасение един ден, ако живеят, следвайки правилно гласа на своята съвест. Спасението се предлага на всички, без изключение. Проклети са само онези, които умишлено отхвърлят Бог. На кого е дадено малко, малко ще се иска. На кого е дадено много, ще се иска много. Само Бог в своята безкрайна справедливост установява степента на отговорност на всеки човек и взема окончателния съд.
Някои откъси от Библията, които могат да ни помогнат да разберем това послание.
Исая 12,1-6
В този ден ще кажете: „Благодаря, Господи; ти се ядоса на мен, но гневът ти утихна и ме утеши. Ето, Бог е моето спасение; Ще се доверя, никога няма да се страхувам, защото моята сила и моята песен е Господ; той беше моето спасение. Радостно ще черпите вода от изворите на спасението. " В този ден ще кажете: „Хвалете Господа, призовавайте името му; прояви сред народите своите чудеса, обяви, че името му е възвишено. Пейте химни на Господа, защото той е направил велики неща, това се знае по цялата земя. Весели и възторжени викове, жители на Сион, защото Светият Израил е велик сред вас ”.
Псалм 17
До хоровия майстор. От Давид, слуга на Господ, който се обърна към думите на тази песен към Господа, когато Господ го освободи от силата на всичките си врагове и от ръката на Саул. И той каза:
Обичам те, Господи, моята сила, Господи, моята скала, моята крепост, моя освободител; Боже мой, скалата ми, където намирам убежище; моят щит и преграда, моето мощно спасение. Призовавам Господа, достоен за похвала, и ще бъда спасен от враговете си. Вълните на смъртта ме обградиха, бързащите потоци ме обзеха; дантелите на подземния свят вече ме обгръщаха, смъртни засади вече ме задържаха. В дъха си призовах Господа, с мъка извиках към моя Бог: от храма му той слушаше моя глас, моят вик стигна до ухото му. Земята се разтресе и разтърси; основите на планините се разпаднаха, те се разтърсиха, защото той се възмути. От ноздрите му се издигаше дим, от устата му изгряваше огън; Той спусна небето и слезе, тъмен мрак под краката. Яздил херувим и полетял, увиснал на крилете на вятъра. Той се уви в мрак като воал, тъмни води и плътни облаци го покриха. Пред блясъка си облаците се разсейваха с градушка и горещи въглища. Господ гръмна от небето, Всевишният чу гласа си: градушка и горещи въглища. Хвърляше гръмотевици и ги разпръскваше, нанасяше им електрически удар с мълния и ги побеждаваше. Тогава се появи дъното на морето, бяха открити основите на света, за вашата заплаха, Господи, за изтичането на яростта ви. Той протегна ръка отгоре и ме взе, вдигна ме от големите води, освободи ме от мощни врагове, от онези, които ме мразеха и бяха по-силни от мен. Нападнаха ме в деня на гибелта, но Господ беше моята опора; той ме извади, освободи ме, защото ме обича. Господ се отнася към мен според моята справедливост, отплаща ми според невинността на ръцете ми; понеже пазех пътищата на Господа, не съм изоставил емпирично своя Бог. Неговите съдби са всички преди мен, не съм отхвърлил закона му от мен; но непокътнат съм бил с него и съм се пазил от вина Господ ме прави според моята справедливост, според невинността на ръцете ми пред очите му. С добрия човек си добър с целия човек, в който си неразделна, с чистия човек си чист, с извратения си проницателен. Защото спасявате хората на смирените, но понижавате очите на гордите. Ти, Господи, си светлина за моята лампа; моят Бог осветява тъмнината ми. С теб ще изстреля срещу редиците, с моя Бог ще се изкача над стените. Божият път е прав, словото Господне е изпробвано чрез огън; той е щит за онези, които намират убежище в него. Всъщност кой е Бог, ако не Господ? Или кой е скала, ако не нашият Бог? Богът, който ме опари със сила и направи целия ми път; тя ми придаваше гъвкавост като на задните части, по височините ме караше да стоя твърдо; той тренира ръцете ми да се бият, а ръцете ми да протегна бронзовия лък. Ти ми даде своя щит за спасение, дясната ти ръка ме подкрепи, твоята доброта ме накара да растя. Ти си проправил пътя за стъпките ми, краката ми не се размахват. Подгоних враговете си и се присъединих към тях, не се върнах, без да ги унищожа. Ударих ги и те не станаха, паднаха ми под краката. Опазихте ме за войната, сгънахте опонентите си под мен. Показахте гръб на враговете, разпръснахте тези, които ме мразеха. Те викаха и никой не ги спаси, Господ, но не отговори. Като прах на вятъра ги разпръснах, стъпчена като кал по улиците. Избягнахте ме от хората в бунт, поставихте ме начело на народите. Хора, които не познавах, ме обслужваха; като ме чуха, веднага ме послушаха, непознати потърсиха моето благоволение, бледи чужди мъже и трепереха от скривалищата си. Да живее Господ и да благославя скалата ми, нека Бог на моето спасение да бъде възвишен. Боже, ти ми отмъщаваш и подчиняваш народите в моето иго, бягаш от яростните врагове, правиш ме триумф над моите противници и ме освобождаваш от насилника. За това, Господи, ще те възхваля между народите и ще пея химни на радост на твоето име.