В какво настроение е Дева Мария? Вика от Меджугоре ни казва

Янко: Вика, има едно нещо, което е много просто за теб, но не и за нас: да разбереш какво е настроението на Дева Мария по време на виденията. Можете ли да ни кажете нещо?
Вика: Хванахте ме нащрек и не знам как да ви го обясня. Но Дева Мария винаги е в добро настроение!
Янко: Винаги по същия начин?
Вика: Не винаги. Що се отнася до това, изглежда, вече ви споменах нещо.
Янко: Може и да е, но все пак да поговорим за това.
Вика: Ето, Дева Мария е особено радостна в някои случаи.
Янко: Не ми се струва много просто и ясно.
Вика: Какво например?
Янко: Например, не ми е ясно защо настроението на Мадоната е доста необичайно в един от най-големите й празници.
Вика: Каква партия?
Янко: Мисля за празника на Непорочното зачатие.
Вика: За какво точно говориш?
Янко: Ето, вие сами веднъж ми казахте нещо, което също прочетох във вашата тетрадка: Мадоната, вече в първия празник на Непорочното зачатие (1981 г.), по време на явлението тя беше по-малко радостна от това, което очаквахте; веднага, щом се появи там, тя започна да се моли за опрощение на греховете. Освен това ми казахте, че под краката й има известна тъмнина и че Мадоната е окачена във въздуха, сякаш е върху тъмен облак от пепел. Когато я попитахте нещо, тя не отговори, а само продължи да се моли. Написахте също, че само в началото той ви се усмихва, но не и от радостта от другите времена.
Вика: Вярно е. Намерихте го написано точно, защото беше точно така. Не мога да направя нищо по въпроса ...
Янко: Написахте в бележника си, че ден след и два дни след Мадоната също ви говори за греховете.
Вика: Няма какво да направим по въпроса, това е за нея.
Янко: Вярно е, но е малко странно, че Дева Мария свърза тази реч с една от най-големите й партии.
Вика: Всъщност не знам какво да ти кажа.
Янко: Нито аз. Мисля, че той го направи, защото разбрахме как греховете с тяхната грозота вървят срещу тази партия.
Вика: Може би.
Янко: Аз също добавям това. Миналата година [1982], именно във връзка с тази партия, той разкри деветата тайна на Иванка и Яков. Това се случи в първия ден на новената. Тогава, в деня на партито, той ви разкри осмата тайна. Както се казва, няма нужда да бъдете щастливи. Накрая на Мария през тази година [1983 г.], винаги в един и същи ден, тя разкри деветата тайна. Интересното е, че присъствах на явлението както миналата, така и тази година; Забелязах как разкриването на тайни и двата пъти болезнено ви повлия. Миналата година на Иванка и тази година на Мария. Вече казах другаде какво ми отговори Иванка миналата година по този повод. Мария също ми отговори по същия начин тази година. Всъщност, когато на шега й казах как ми се струва, че се страхува, тя отговори, че и аз ще се уплаша, ако бях чула това, което е чула.
Вика: Той ти отговори добре.
Янко: Да, но ми е странно, че Дева Мария свързва тези тайни с толкова скъпата си партия.
Вика: Вече ти казах, че не знам.
Янко: Все пак беше така. Възможно е Бог и Дева Мария да искат да свържат с този празник чистотата, към която Бог ни призовава, и че сме кални с греховете си.
Вика: Повтарям го отново: може и да е така. Бог и Дева Мария знаят какво правят.
Янко: Добре, Вика, но още не съм свършил.
Вика: Напред! Дано да е последната! Но не забравяйте, че в определени случаи Мадона беше особено радостна.
Янко: Знам това. Но ми кажи дали понякога е била особено тъжна.
Вика: Наистина не помня това. Сериозно да; но тъжно ...
Янко: Виждали ли сте някога Дева Мария да плаче?
Вика: Не, не. Никога не съм я виждал.
Янко: Мария каза, че Дева Мария плакала, когато се появила сама на улицата. [На третия ден от виденията - вижте глава 38].
Вика: Мария ни каза това и аз й вярвам. Но аз говоря с вас за това, което лично видях и преживях.
Янко: Добре, Вика. Много исках да ми кажете в какво настроение сте го виждали и сте го намерили. Това ми е достатъчно.
Вика: Междувременно все пак бих ти казал това. Времето, в което я видях най-тъжна, беше веднага в началото на явленията, в Подбрдо, когато човек проклина Бог на глас. Тя беше наистина натъжена. Никога не съм я виждал толкова тъжна. Тя си тръгна веднага, но скоро се върна.
Янко: Радвам се, че си спомнил и това. Бихме могли да завършим и така.
Вика: Слава Богу, понякога ти беше достатъчно!
Янко: Добре е; радвайте се на това ...