Дева Мария Меджугоре с това послание иска да ви даде надежда и радост

25 ноември 2011 г.
Мили деца, днес искам да ви дам надежда и радост. Всичко, което е около вас, деца, ви насочва към земните неща, но аз искам да ви насоча към времето на благодатта, така че в това време да бъдете все по-близо до моя Син, така че Той да ви насочи към своята любов и вечен живот към за което копнее всяко сърце. Вие, деца, молете се и този път да бъде времето на благодатта за вашата душа. Благодаря, че отговорихте на обаждането ми.
Някои откъси от Библията, които могат да ни помогнат да разберем това послание.
Плач 3,19-39
Споменът за моето нещастие и лутане е като абсент и отрова. Бен го помни и душата ми се срива вътре в мен. Това възнамерявам да изложа на ум и за това искам да възвърна надеждата. Милостите на Господ не са завършени, състраданието му не е изчерпано; те се подновяват всяка сутрин, голяма е неговата вярност. „Моята част е Господ - възкликвам - за това искам да се надявам в него“. Господ е добър с онези, които се надяват на него, с душата, която го търси. Добре е да чакате в мълчание спасението на Господ. Хубаво е човекът да носи игото от младостта си. Оставете го да седи сам и да мълчи, защото той му го е наложил; пъхнете устата си в праха, може би все още има надежда; предлагайте на всеки, който го удари по бузата, да се задоволи с унижение. Защото Господ никога не отхвърля ... Но, ако страда, той също ще има милост според своята голяма милост. Защото срещу желанието си той унижава и оскърбява човешките деца. Когато мачкат всичките затворници на страната под краката си, когато нарушават правата на човек в присъствието на Всевишния, когато е сгрешил друг в кауза, може би той не вижда Господ всичко това? Кой някога говори и думата му се сбъдна, без Господ да му е заповядал? Не нещастията и доброто изхождат от устата на Всевишния? Защо живо същество, човек, съжалява за наказанията на греховете си?
Мъдрост 5,14
Надеждата на нечестивите е като плява, носена от вятъра, като лека пяна, издухана от бурята, докато димът от вятъра се разпръсва, изчезва като спомена за госта на един ден.
Сирач 34,3-17
Духът на онези, които се страхуват от Господа, ще живее, защото надеждата им е поставена в този, който ги спасява. Който се бои от Господа, не се страхува от нищо и не се страхува, защото това е неговата надежда. Благословена е душата на онези, които се страхуват от Господа; на кого разчитате? Коя е вашата подкрепа? Очите на Господ са към онези, които го обичат, мощна защита и поддръжка на сила, подслон от огнения вятър и подслон от меридианското слънце, защита от препятствия, спасяване през есента; повдига душата и озарява очите, дава здраве, живот и благословия.
Колосяни 1,3-12
Непрекъснато благодарим на Бога, Отче на нашия Господ Исус Христос, в нашите молитви за вас, за новината, получена за вашата вяра в Христос Исус, и за благотворителността, която имате към всички светии, с оглед на надеждата, която ви очаква в небеса. От тази надежда вече сте чули известието от словото за истина на евангелието, което е дошло при вас, както и по целия свят то дава плод и се развива; така и сред вас от деня, когато слушахте и познавахте Божията благодат в истината, която научихте от Епафрас, нашият скъп другар в служението; той ни замества като верен служител на Христос и също ни е показал вашата любов в Духа. Затова и ние, откакто чухме вашите новини, не сме преставали да се молим за вас и да ви молим да знаете напълно неговата воля с цялата мъдрост и духовна интелигентност, за да може да се държите по начин, достоен за Господа, да му угаждате във всичко, да даде плод във всяко добро дело и да расте в познанието на Бога; укрепвайки те с всяка енергия според нейната славна сила, за да бъдеш силен и търпелив във всичко; благодаря с радост на Отца, който ни даде възможност да участваме в съдбата на светците в светлината.