Тържествеността на Исус Христос, Цар на Вселената, неделя, 22 ноември 2020 г.

Добра тържественост на Исус Христос, Цар на Вселената! Това е последната неделя на църковната година, което означава, че се фокусираме върху последните и славни неща, които предстоят! Това също означава, че следващата неделя вече е първата неделя на Адвента.

Когато казваме, че Исус е цар, имаме предвид няколко неща. Първо, той е нашият пастор. Като наш пастир, Той иска да ни води лично както любящ баща. Той иска да влезе в живота ни лично, интимно и внимателно, никога да не се налага, а винаги да се предлага като наш водач. Трудността с това е, че за нас е много лесно да отхвърлим този вид роялти. Като Цар Исус желае да ръководи всеки аспект от живота ни и да ни води във всичко. Той иска да стане абсолютен владетел и монарх на нашите души. Той иска да отидем при Него за всичко и винаги да ставаме зависими от Него, но няма да ни налага този вид кралски особи. Трябва да го приемем свободно и без резерва. Исус ще управлява живота ни само ако се предадем свободно. Когато това се случи обаче, Неговото Царство започва да се утвърждава в нас!

Освен това Исус иска Неговото Царство да започне да се установява в нашия свят. Това е преди всичко, когато станем Негови овце и след това се превърнем в Негови инструменти, за да помогнем да обърнем света. Въпреки това, като Цар, Той също така ни призовава да установим Неговото царство, като гарантира, че Неговата истина и закон се зачитат в гражданското общество. Властта на Христос като Цар ни дава властта и задължението като християни да правим всичко възможно за борба с гражданските несправедливости и да създаваме уважение към всеки човек. Цялото гражданско право в крайна сметка получава своята власт от Христос, само защото той е единственият и всеобщ Цар.

Но мнозина не Го разпознават като Цар, ами какво да кажем за тях? Трябва ли да „налагаме“ Божия закон на онези, които не вярват? Отговорът е едновременно да и не. Първо, има някои неща, които не можем да наложим. Например, не можем да принуждаваме хората да ходят на литургия всяка неделя. Това би попречило на свободата на човека да влезе в този скъпоценен дар. Знаем, че Исус изисква това от нас заради нашата душа, но тепърва трябва да се възприема свободно. Има обаче някои неща, които трябва да „наложим“ на други. Защитата на неродените, бедните и уязвимите трябва да бъде „наложена“. Свободата на съвестта трябва да бъде записана в нашите закони. Свободата да открито практикуваме нашата вяра (религиозна свобода) в рамките на която и да е институция също трябва да бъде „наложена“. И има много други неща, които бихме могли да изброим тук. Важното е да се подчертае, че в края на всичко Исус ще се върне на Земята в цялата Си слава и след това ще установи Своето постоянно и безкрайно Царство. По това време всички хора ще видят Бог такъв, какъвто е. И неговият закон ще стане едно с "гражданския" закон. Всяко коляно ще се огъне пред великия Цар и всеки ще знае истината. В този момент истинската справедливост ще царува и всяко зло ще бъде поправено. Какъв славен ден ще бъде!

Помислете днес за прегръдката си на Христос като Цар. Наистина ли той управлява живота ви по всякакъв начин? Позволявате ли му да има пълен контрол над живота ви? Когато това се прави свободно и напълно, Божието Царство се установява във вашия живот. Оставете го да царува, за да можете да се обърнете и чрез вас другите да го познаят като Господар на всички!

Господи, ти си суверенният цар на Вселената. Ти си Господарят на всички. Ела да царуваш в живота ми и направи душата ми твоя свята обител. Господи, ела и преобрази нашия свят и го направи място за истински мир и справедливост. Да дойде вашето царство! Исусе, аз вярвам в теб.