„Божието приятелство“ на свети Ириней, епископ

Нашият Господ, Слово Божие, първо накара хората да служат на Бога, след това ги направи свои приятели като слуги, както самият той каза на учениците си: «Вече не ви наричам слуги, защото слугата не знае какво прави господарят му; но аз ви нарекох приятели, защото всичко, което чух от Отца, ви оповестях ”(Йоан 15:15). Божието приятелство дава безсмъртие на онези, които го разпореждат надлежно.
В началото Бог оформи Адам не защото има нужда от човек, а за да има някой, на когото той може да даде своите ползи. Всъщност Словото прослави Бащата, оставайки винаги в него, не само пред Адам, но и преди всяко творение. Самият той го заяви: „Отче, прослави ме пред теб с онази слава, която имах с теб преди света“ (Йоан 17: 5).
Той ни заповяда да го следваме не защото той се нуждае от нашата служба, а да дадем спасение. Всъщност следването на Спасителя участва в спасението, тъй като следването на светлината означава да бъдеш заобиколен от светлина.
Който е в светлината, със сигурност не е той да осветява светлината и да я свети, но това е светлината, която го осветява и го прави ярък. Той не дава нищо на светлината, но именно от това той получава ползата от разкош и всички други предимства.
Това важи и за службата на Бога: тя не носи нищо на Бога, а от друга страна, Бог не се нуждае от службата на хората; но на тези, които му служат и следват, той дава вечен живот, нетленност и слава. Той предоставя ползите си на онези, които му служат заради факта, че му служат, и на тези, които го следват заради факта, че го следват, но той няма полза от тях.
Бог търси службата на хората, за да има възможност, който е добър и милостив, да излее своите ползи за онези, които упорстват в службата му. Докато Бог няма нужда от нищо, човек се нуждае от общение с Бога.
Славата на човека се състои в постоянството в службата на Бога. И по тази причина Господ каза на учениците си: „Ти не си избрал мен, но аз те избрах“ (Йоан 15:16), като по този начин показа, че те не са тези, които прослави го, като го последваш, но който, като последва Сина Божий, се прослави от него. И отново: „Искам онези, които сте ми дали, да бъдат с мен там, където съм, за да могат да обмислят славата ми“ (Йоан 17:24).