Писмо от баща до не-дъщеря

Днес искам да говоря за мъж
което не се взема предвид много.
Човек, който в даден момент
от живота си той срещна дъщеря
който не му е дъщеря.
Човек, който в един момент на
животът му познаваше играта,
той знаеше усмивката,
и без да знае как познава любовта
който не знаеше.
Мъж, който ще чака бебето си
когато се върне от училище,
мъж, който няма да спи, ако дъщеря му
няма да може да спи.
Мъж, който ще помогне на малкото си момиченце
да учат, да карат колело,
да обичам, да живеем добре.
Мъж, който, когато дъщеря му излезе
за първи път с гаджето си
няма да спи цяла нощ.
Мъж, който никога не е имал дъщеря
но в някакъв момент от живота си
чувства се като баща. Баща за любов,
на дъщеря, която не е нейната дъщеря.
Да обичаш децата си е похвално и свято,
но да обичаш децата на другите е акт
което малко бащи успяват да направят.
На този 19 март денят на Свети Йосиф,
Ден на бащата, искам да посветя една мисъл
на онези бащи, които обичат децата на другите
точно като св. Йосиф, който обичаше Исус
който не беше неговият истински естествен син.
Дъщеря ми, когато пораснеш
и животът ще те постави на въжетата,
ако се чувствате самотни, в беда,
върни се назад, че баща ти винаги ще бъде там
не баща, който винаги ще обича дъщеря си, а не дъщеря.

За тоня
НАПИСАНО ОТ PAOLO TESCIONE
КАТОЛИЧЕН БЛОГЕР