Медитация от 7 юли "Покорен дух е жертва на Бог"

Покорен дух е жертва на Бог

Давид призна: „Признавам вината си“ (Пс. 50: 5). Ако разпозная, значи прощаваш. Изобщо не приемаме, че сме перфектни и че животът ни е безгрешен. Трябва да се похвали поведение, което не забравя необходимостта от прошка. Безнадеждни мъже, колкото по-малко се грижат за греховете си, толкова повече се справят с тези на другите. Всъщност те търсят не какво да поправят, а какво да обвиняват. И тъй като не могат да се извинят, те са готови да обвинят другите. Това не е начинът да се молим и призоваваме за прошка от Бога, научена ни от псалмиста, когато той възкликна: „Признавам вината си, грехът ми е винаги пред мен“ (Пс. 50: 5). Той не обръщаше внимание на греховете на другите. Цитираше себе си, той не проявяваше нежност със себе си, но копаеше и проникваше все по-дълбоко в себе си. Той не се отдаде на себе си и затова се молеше за прошка, но без презумпция.
Искате ли да се примирите с Бога? Разберете какво правите със себе си, за да се примири Бог с вас. Обърнете внимание на това, което четете в един и същ псалм: „Не обичате жертва и ако аз принасям всеизгаряния, вие не ги приемате“ (Пс. 50, 18). Значи ще останете без жертва? Няма ли да предложите нищо? Без никакво предложение можете ли да успокоите Бога? Какво каза? „Не обичате жертва и ако аз принасям всеизгаряния, вие не ги приемате“ (Пс. 50, 18). Вървете напред, слушайте и се молете: „Покорен дух е жертва на Бога, сърце разбито и унижено, Боже, не се отчайвай“ (Пс. 50:19). След като отхвърлихте това, което сте предложили, намерихте какво да предложите. Всъщност сред древните вие ​​предлагахте жертви на стадото и бяха наричани жертви. „Не обичате жертва“: вече не приемате тези минали жертви, но търсите жертва.
Псалмистът казва: „Ако предлагам всеизгаряния, няма да ги приемете“. И тъй като не харесвате всеизгаряния, ще останете ли без жертва? Никога не бъди. „Покорен дух е жертва на Бога, сърце разбито и унижено, Боже, ти не се презираш“ (Пс. 50:19). Трябва да жертвате. Не тръгвайте да търсите стадото, не подготвяйте лодки, за да отидете в най-отдалечените райони, откъдето да носите парфюми. Търсете в сърцето си това, което е угодно на Бога.Трябва незабавно да разбиете сърцето си. Страхувате ли се, че той ще загине, защото е разбит? В устата на псалмиста откривате този израз: „Създай в мене, Боже, чисто сърце“ (Пс. 50:12). Така че нечистото сърце трябва да бъде унищожено за чистото, което ще бъде създадено.
Когато съгрешаваме, трябва да съжаляваме за себе си, защото греховете се съжаляват за Бог. И тъй като откриваме, че не сме безгрешни, поне в това се опитваме да бъдем подобни на Бога: като съжаляваме за онова, което безпокои Бог. По някакъв начин вие сте единни по волята на Бог, защото съжалявате за онова, което мрази Вашият Творец.