Медитация на деня: Бог разкри своята любов чрез Сина

В интерес на истината никой никога не е виждал Бога или не го е оповестявал, но той се е разкрил. И той се разкри с вяра, на която само на него му е позволено да вижда Бог. Всъщност Бог, Господ и Създател на Вселената, който е родил всичко и е подредил по заповед, не само обича хората, но е дори дълго страдащи. И винаги е бил такъв, все още е и ще бъде: обичащ, добър, толерантен, верен; той сам е наистина добър. И като е замислил голям и неефективен план в сърцето си, той сам го съобщава на своя Син.
Затова през цялото време, в който той пазеше мистериозно своя мъдър план, сякаш ни пренебрегваше и не мислеше за нас; но когато с помощта на любимия Си Син разкри и даде да се разбере какво е приготвено от самото начало, той ни предложи всички заедно: да се насладим на неговите предимства и да ги обмислим и разберем. Кой от нас би очаквал всички тези услуги?
След като уредихме всичко в себе си със Сина, той ни позволи до гореспоменатото време да останем на милостта на разстроените инстинкти и да бъдем извлечени от правилния път от удоволствията и алчността, следвайки нашата воля. Определено той не се наслаждаваше на нашите грехове, но ги издържа; нито той би могъл да одобри онова време на беззаконие, но той подготви настоящата ера на справедливостта, така че, разпознавайки ни по това време явно недостоен за живота поради нашите дела, ние щяхме да бъдем достойни за това по силата на неговата милост и защото, след като показа нашата неспособност да влезем в нашето царство със собствените си сили, ние станахме способни на него поради неговата сила.
Когато тогава нашата несправедливост достигна своя връх и сега беше ясно, че наказанието и смъртта са над нея, като милост, и времето, определено от Бог, беше пристигнало, за да разкрие неговата любов и неговата сила (или огромна доброта и любов към Боже!), Той не ни намрази, нито ни отхвърли, нито отмъсти. Наистина ни търпеше търпеливо. В своята милост той пое нашите грехове върху себе си. Той спонтанно даде своя Син като цена на нашия откуп: светецът за безбожните, невинният за нечестивите, справедливият за нечестивите, нетленният за тленния, безсмъртният за смъртните. Какво би могло да обвинява нашите грешки, ако не неговата справедливост? Как бихме могли да заблудим и нечестиви отново да намерим справедливост, ако не в единствения Божи Син?
Или сладък обмен, или неефективно творение, или непредвидимо богатство от ползи: несправедливостта на мнозина беше простена за един справедлив и справедливостта на един сам отне безобразието на мнозина!

От «Писмо до Диогнето»