Днешната медитация: разбиране на Божията благодат

Апостолът пише на галатяните, за да разберат, че благодатта ги е извадила от властта на Закона. Когато евангелието им бе проповядвано, имаше някои, дошли от обрязването, които, макар и християни, все още не разбираха дара на Евангелието и затова искаха да се съобразят с предписанията на Закона, които Господ беше наложил на тези, които не служат на справедливостта, но греха , С други думи, Бог беше дал справедлив закон за несправедливите хора. Това подчерта греховете им, но не ги заличи. Всъщност ние знаем, че само благодатта на вярата, работейки чрез милосърдие, отнема греховете. Вместо това новоприетите от юдаизма твърдят, че поставят под тежестта на закона галатяните, които вече са били в режим на благодат, и твърдят, че галатите биха били безценни, ако не бяха обрязани и не се подчиниха на всички предписания формалности на еврейския обред.
За това убеждение те бяха започнали да изпитват подозрения към апостол Павел, който проповядваше евангелието на галатите и го обвиняваше, че не е следвал хода на поведението на другите апостоли, които според тях водят езичниците да живеят като евреи. Дори апостол Петър се е поддал на натиска на такива хора и е бил накаран да се държи по такъв начин, че да накара хората да повярват, че Евангелието би било от полза на езичниците, ако не се бяха подчинили на налагането на Закона. Но самият апостол Павел го разсейва от този двоен ход на действието, както той разказва в това писмо. Същият проблем се разглежда и в писмото до римляните. Изглежда обаче, че има някаква разлика, поради факта, че в този свети Павел урежда спора и урежда свадата, която е избухнала между онези, които са дошли от евреите, и тези, дошли от езичеството. В писмото до галатите обаче той се обръща към онези, които вече са били смутени от престижа на юдейците, които ги принуждавали да спазват закона. Те бяха започнали да им вярват, сякаш апостол Павел проповядваше лъжи, призовавайки ги да не бъдат обрязани. Ето как започва: „Чудя се, че толкова бързо преминавате към друго Евангелие от този, който ви призова с Христовата благодат“ (Гал. 1: 6).
С този дебют той искаше да направи дискретно позоваване на полемиката. Така в същия поздрав, провъзгласявайки се за апостол, „не от хора, нито от човек“ (Гал. 1, 1), - обърнете внимание, че такава декларация не се намира в никое друго писмо - показва съвсем ясно, че онези аукционери на лъжливи идеи не идват от Бога, а от хората. Не беше необходимо да се отнасяме към него като по-долен от другите апостоли, що се отнася до евангелския свидетел. Той знаеше, че е апостол не от хора, нито от човек, а чрез Исус Христос и Бог Отец (срв. Гал 1, 1).