Днешната медитация: Какво ще дадем в замяна на Господа за всичко, което ни дава?

Кой език би могъл правилно да подчертае Божиите дарове? Всъщност броят им е толкова голям, че избягва всеки списък. Тогава тяхното величие е такова и такова, че дори един от тях трябва да ни стимулира да благодарим безкрайно на дарителя.
Но има услуга, която дори и да искахме, по никакъв начин не бихме могли да преминем мълчаливо. Всъщност не би могло да бъде допустимо всеки човек, надарен със здрав ум и способен на размисъл, да не дава никаква дума, дори ако е далеч под задължението, за божествената божествена полза, която предстои да си спомним.
Бог е създал човека по негов образ и подобие. Той го снабди с интелигентност и разум, за разлика от всички останали живи същества на земята. Това му даде способността да се наслаждава на невероятната красота на земния рай. И накрая го направи суверен над всички неща по света. След измамата на змията, изпадането в грях и чрез грях, смърт и скръб той не остави създанието на съдбата си. Вместо това той й даде закон, за да й помогне, ангелите да го пазят и да го пазят и изпрати пророците да поправят пороците и да учат на добродетелта. Със заплахи за потиснати наказания и изкореняване на стремителността на злото. Със своите обещания той стимулира бързината на доброто. Не рядко той показа предварително, в този или онзи човек, крайната съдба на добрия или лошия живот. Той не се интересуваше от мъжа дори когато той упорито упорстваше в неподчинението си. Не, в своята доброта Господ не ни е изоставил дори поради глупостта и наглостта, проявени от нас в презирането на почестите, които ни е предложил, и в потъпкването на любовта си като благодетел. По-скоро той ни извика от смъртта и възстанови към нов живот чрез нашия Господ Исус Христос.
В този момент дори начинът, по който бе направена ползата, предизвиква още по-голямо възхищение: „Макар и с божествена природа, той не смяташе равенството си с Бог за ревниво съкровище, но се съблече, приемайки състоянието на слуга“ (Фил 2, 6-7). Той също взе върху себе си нашите страдания и пое върху себе си нашите болки, за нас той беше поразен, така че чрез неговите рани ние бяхме излекувани (вж. Ис. 53, 4-5) и отново ни изкупи от проклятието, ставайки себе си заради нас (вж. Гал. 3:13), и срещнах изключително позорна смърт, която да ни върне към славен живот.
Той не се задоволи с това да ни призове от смъртта към живота, а по-скоро ни направи и участници в собствената си божественост и поддържа подготвена вечна слава, която надминава всяка човешка оценка по величина.
Какво тогава можем да върнем на Господ за всичко, което той ни е дал? (вж. Пс. 115, 12). Той е толкова добър, че дори не изисква размяната: вместо това е щастлив, че му отвръщаме с нашата любов.
Когато мисля за всичко това, оставам сякаш ужасен и обезсърчен от страх, че поради моята лекота на ума или безпокойство от нищо, това ще ме отслаби в любовта към Бога и дори ще стане причина за срам и позор за Христос.