Днешната медитация: пълнотата на божествеността

Проявиха се добротата и човечността на Бога, нашия Спасител (вж. Тит 2,11:1,1). Благодарим на Бог, който ни кара да се радваме на такава голяма утеха в нашето поклонение на изгнаници, в нищетата ни. Преди да се появи човечеството, добротата беше скрита; но тя беше там и преди, защото Божията милост е от вечността. Но как бихте могли да разберете, че е толкова голям? Това беше обещание, но не се чу и затова мнозина не му повярваха. Много пъти и по различни начини Господ говори в пророците (вж. Евр 29,11: 33,7). Аз - каза той - имам мисли за мир, а не за страдание (вж. Йер 53,1:XNUMX). Но какво отговори мъжът, чувствайки страданието и не познавайки мира? Докато не кажете: Мир, мир и мир няма? По тази причина възвестителите на мира горчиво плакаха (вж. XNUMX), казвайки: Господи, кой повярва на нашето съобщение? (вж. Ис XNUMX: XNUMX).
Но сега поне хората вярват, след като са видели, защото Божието свидетелство стана напълно достоверно (вж. Пс 92,5: 18,6). За да не остане скрит дори от разтревоженото око, той е поставил скинията си на слънце (срв. Пс XNUMX: XNUMX).
Тук е мир: не обещан, а изпратен; не отложено, а дарено; не пророкувано, но присъстващо. Бог Отец е изпратил на земята чувал, така да се каже, пълен с Неговата милост; чувал, който беше разкъсан на парчета по време на страстта, за да излезе цената, която затваряше откупа ни; със сигурност малък чувал, но пълен, ако ни е даден Малък (срв. Е 9,5), в който обаче „пълнотата на божествеността обитава телесно“ (Кол. 2,9). Когато дойде пълнотата на времето, дойде и пълнотата на божествеността.
Бог дойде в плът, за да се разкрие и на хора, които са от плът, и да разпознае добротата му, като се прояви в човечеството. Бог, който се проявява в човека, неговата доброта вече не може да бъде скрита. Какво по-добро доказателство за своята доброта би могъл да даде от това, като вземе плътта ми? Само моята, а не плътта, която Адам имаше преди вината.
Нищо не показва неговата милост повече от това, че сме поели собствената ни мизерия. Господи, кой е този човек, който да се грижи за него и да насочи вниманието ти към него? (вж. Пс 8,5; Евр 2,6).
От това нека човек знае колко много Бог се грижи за него и да знае какво мисли и чувства за него. Не питай, човече, какво страдаш, а какво страда той. От това, до което той е стигнал за вас, разпознайте колко струвате за него и ще разберете неговата доброта чрез неговата човечност. Както той се направи малък, като се въплъти, така той се показа велик в добротата; и е толкова по-скъп за мен, колкото повече е занижен за мен. Добротата и човечността на Бога, нашия Спасител, се проявиха - казва Апостолът - (вж. Tt 3,4). Определено голяма е Божията доброта и със сигурност голямо доказателство за доброта, която той е дал, като се е присъединил към божествеността с човечеството.