Днешната медитация: Превъзходството на милосърдието

Защо, братя, не сме много желаещи да търсим възможности за взаимно спасение и не оказваме взаимна помощ там, където сметнем за най-необходимо, носейки братски тежестите един на друг? Искайки да ни напомни за това, апостолът казва: „Носете един друг на бреме, така ще изпълните Христовия закон“ (Гал 6, 2). И на други места: Носете се един с друг с любов (вж. Еф 4, 2). Това несъмнено е законът на Христос.
Какво в брат ми по някаква причина - или за необходимост, или за немощ на тялото, или за лекота на обичаите - виждам, че не мога да се поправя, защо не мога да го понеса търпеливо? Защо не се грижа с любов с нея, както е писано: Техните бебета ще бъдат носени на ръце и ще ги галят на колене? (вж. 66, 12.) Може би защото ми липсва онова милосърдие, което страда от всичко, което е търпеливо поносимо и доброкачествено в любовта според Христовия закон! Със страстта си той пое нашите злини и със състраданието си пое нашите болки (срв. 53: 4), като обичаше тези, които е донесъл, и е довел тези, които е обичал. От друга страна, който упорито напада брат си в нужда или който подкопава слабостта му, от какъвто и да е вид, несъмнено се подчинява на закона на дявола и го прилага на практика. Затова нека използваме разбиране и практикуваме братството, борейки се със слабостта и преследвайки само порока.
Най-приемливото поведение за Бога е онова, което, макар и да варира по форма и стил, следва с голяма искреност любовта към Бога и за него любовта към ближния.
Благотворителността е единственият критерий, според който всичко трябва да се прави или да не се прави, да се променя или да не се променя. Това е принципът, който трябва да насочва всяко действие и към края, към което то трябва да се стреми. Действайки върху него или вдъхновен от него, нищо не е непобедимо и всичко е добро.
Тази благотворителност, тази, на която без нея не можем да угодим, тази, без която не можем да направим абсолютно нищо, който живее и царува, Бог, векове без край, е достоен да ни го даде. Амин.