Днешната медитация: Човешката дейност

Човешката дейност, както произлиза от човека, е наредена по този начин на човека. Всъщност, когато човекът работи, той не само променя нещата и обществото, но и усъвършенства себе си. Той научава много неща, развива способностите си, води се да излиза от себе си и да преодолява себе си. Това развитие, ако е добре разбрано, струва повече от външното богатство, което може да се натрупа. Човекът струва повече за това, което е, отколкото за това, което има.
По същия начин, всичко, което мъжете правят, за да постигнат по-голяма справедливост, по-широко братство и по-хуманен ред в социалните отношения, има повече стойност от техническия прогрес. Те всъщност могат да осигурят, така да се каже, материята за промоция на човека, но сами по себе си не си струва по никакъв начин да го осъществят.
И така, ето каква е нормата на човешката дейност. Според Божия план и неговата воля, дейността на човека трябва да съответства на истинското благо на човечеството и да позволи на хората, както като индивиди, така и като членове на общността, да култивират и осъществяват интегралното си призвание.
Много от съвременниците ни обаче се страхуват, че ако се затегнат връзките между човешката дейност и религията, автономията на хората, обществата и науките ще бъде възпрепятствана. Сега, ако под автономия на земните реалности имаме предвид, че създадените неща и общества сами по себе си имат свои закони и ценности, които човек трябва постепенно да открива, използва и подрежда, тогава това е законно изискване, което не се постулира само от хората на нашето време, но също така се съобразява с волята на Създателя. Всъщност именно от тяхното състояние като създания всички неща получават собствена последователност, истина, доброта, собствени закони и ред; и всичко това се изисква да уважава, признавайки методологическите нужди на всяка отделна наука или изкуство. Следователно, ако методическото изследване на всяка дисциплина протича по наистина научен начин и в съответствие с моралните норми, то никога няма да бъде в реално противоречие с вярата, защото нечестивите реалности и реалностите на вярата произхождат от един и същ Бог. Всъщност онези, които се стремят с смирение и с постоянство да разгадават тайните на реалността, дори и без той да го осъзнава, то се провежда от Божията ръка, която, поддържайки всички съществуващи неща, ги прави такива, каквито са. В този момент нека съжаляваме за някои психични нагласи, които понякога не липсват дори сред християните. Някои за това, че не са възприели достатъчно законната автономия на науката, предизвикват спорове и противоречия и извращават много духове до степен да ги накарат да повярват, че науката и вярата се противопоставят една на друга.
Ако обаче изразът „автономност на временните реалности“ означава, че създадените неща не зависят от Бога, че човекът може да ги използва, без да ги препраща към Създателя, тогава всички, които вярват в Бога, чувстват колко са неверни тези мнения. Всъщност създанието изчезва без Създателя.