Медитация днес: Въплъщението, което ни изкупи

Бог и всички Божии дела са слава на човека; и човекът е мястото, където се събира цялата мъдрост и сила на Бог. Както лекарят доказва уменията си в болни, така и Бог се проявява в хората. Затова Павел потвърждава: „Бог е затворил всичко в тъмнината на неверието, за да прояви милост към всички“ (вж. Рим 11:32). Не се отнася до духовни сили, а до човека, който се е поставил пред Бог в състояние на неподчинение и загубил безсмъртие. Но по-късно той получи милостта на Бог чрез заслугите и чрез своя Син. Така той имаше в себе си достойнството на осиновен син.
Ако човекът ще получи без напразна гордост автентичната слава, която идва от създаденото и от този, който го е създал, тоест от Бог, Всемогъщият, архитектът на всички съществуващи неща и ако той ще остане в обичайки го с уважение и непрекъснато благодарност, той ще получи още по-голяма слава и ще напредва все повече и повече по този начин, докато стане подобен на този, който умря, за да го спаси.
Всъщност самият Божи Син слезе „в плът, подобна на тази на греха“ (Рим. 8: 3), за да осъди греха и след като го осъди, да го изключи напълно от човешката раса. Той призова човека да прилича на себе си, направи го подражател на Бог, постави го на пътя, посочен от Бащата, за да може той да види Бога и му даде Бащата като подарък.
Божието Слово постави жилището му сред хората и стана Човешки Син, за да свикне човека да разбира Бога и да свикне Бог да направи своето жилище в човека според волята на Отца. Поради тази причина самият Бог ни даде като „знак“ за нашето спасение онзи, който е роден от Девата, е Емануил: тъй като същият Господ беше този, който спаси онези, които сами по себе си нямаха възможност за спасение.
По тази причина Павел, посочвайки радикалната слабост на човека, казва „Знам, че доброто не обитава в мен, тоест в плътта ми“ (Рим. 7:18), тъй като доброто на нашето спасение не идва от нас, а от Бог И отново Павел възкликва: «Аз съм нещастник! Кой ще ме освободи от това тяло, обречено на смърт? " (Рим 7:24). След това той представя освободителя: Безвъзмездната любов на нашия Господ Исус Христос (вж. Рим 7:25).
Самият Исая беше предсказал това: Укрепете, слаби ръце и коленете си, смелост, обърканост, утешавайте се, не се страхувайте; ето нашия Бог, върши правда, дава награда. Самият той ще дойде и ще бъде нашето спасение (вж. 35: 4).
Това показва, че нямаме спасение от нас, а от Бог, Който ни помага.

на св. Ириней, епископ