Меджугорие: гледачката Вика описва десетте тайни

Янко: Вика, вече ти казах, че не мога да разбера защо имаш неразбираема преценка сред себе си, когато става дума за знака на Мадоната или нейните тайни; все пак това са неща, за които той е говорил широко с вас.
Вика: Какво ви е странно в това?
Янко: Не се учудвам, че пазиш тези неща в тайна от нас, но съм изненадан, че не говориш за това помежду си. Всъщност всеки от вас ми се довери, че нямате дори и най-малкото изкушение да говорите за това между вас, въпреки че не знаете всички неща еднакво за това. Вижте например случая на Мария.
Вика: Кой случай?
Янко: Това. Доколкото знам, тя е единствената, която не знае кога Мадоната ще остави обещания си знак, но знае само каква е тази природа. И все пак той ми каза, че никога не е изпитвал желание да поиска някой от вас; и нито изпитвате желание да му кажете.
Вика: Според мен няма нищо странно в това.
Янко: Но как не? Според мен не е странно, че не говориш за тези неща; но че дори не ви е приятно да го правите, не разбирам.
Вика: И как пазите тайните на изповедта?
Янко: Извинявай, Вика, но мисля, че е малко по-различно.
Вика: Може би за теб е различно, но не и за нас.
Янко: Добре. Така че можем да кажем, че никога дори не се изкушавате да кажете на някого нещо за това?
Вика: Не, никога. Как е така, не мога да ви го обясня. Дева Мария ни помага и именно тя пази своите тайни.
Янко: Докога ще ги пазиш?
Вика: Стига да го искаш. Ще видим това.
Янко: Някой ще го види, но някой не ще. Междувременно винаги съм оставал в началната точка ...
Янко: Вика, когато говорим за привидения на Дева Мария, обикновено говорим и за някои нейни тайни. Такъв беше случаят и в Меджугорие.
Вика: Не знаех нищо за това. Не знам дали можете да ми повярвате, че аз не знаех нищо за явленията на Дева Мария в Лурд, докато се срещах с нея повече от година в Подбрдо и Меджугорие. Знаех как да пея и пеех „Часът е благочестив“ (песнопението на Лурд), но нямах представа какво е това. И за да бъда честен, не искам да чуя нито една дума за тайните на Дева Мария, с изключение на тези от Меджугорие, ако се интересувате от нещо.
Янко: Разбира се, че се интересувам. Опитвал съм се много пъти да проникна в смисъла му, но с всичко това за мен остана цяла загадка.
Вика: Какво мога да направя по въпроса? Мистериите са мистерии.
Янко: Мисля, че сте твърде затворени по този въпрос.
Вика: Можеш да мислиш какво искаш. Знам какво ми е позволено да казвам и какво не ми е позволено.
Янко: Добре. Доколкото разбрах, дори не си говорете помежду си за знака или тайните.
Вика: Малко или нищо.
Янко: Защо? Когато ви попитам нещо, например дали Дева Мария ви е забранила, вие просто се преструвате, че не чувате това, което ви моля.
Вика: Всъщност не го усещаме! Тогава не искаме да говорим за това и това е всичко.
Янко: Защо?
Вика: Продължавайте, ако все още имате нещо.
Янко: Кажи ми преди всичко колко тайни Дева Мария обеща да ти се довери.
Вика: Това знаеш със сигурност. Но ти повтарям: той ни каза, че ще ни разкрие десет тайни.
Янко: На всеки от вас ли сте?
Вика: Доколкото знам, всички.
Янко: Тези тайни ли са еднакви за всички?
Вика: Да и не.
Янко: В какъв смисъл?
Вика: Това е така: основните тайни са същите. Но може би някой има някаква тайна, която го засяга лично.
Янко: Имаш ли една от тези тайни?
Вика: Да, един. Това ме засяга само.
Янко: Другите имат ли подобни тайни?
Вика: Не знам това. Струва ми се, че Иван го има.
Янко: Знам, защото ми казаха, че Миряна, Иванка и Мария нямат никакви. Не знам за малкия Яков; той не искаше да отговори на този въпрос. Вместо това Иван веднъж ми каза, че има три, които се отнасят само за него.
Вика: Казах ти какво знам.
Янко: Кажи ми отново: в числово число каква е тайната, която се отнася само до теб?
Вика: Остави ме на мира! Това ме засяга само!
Янко: Но поне можете да ми кажете, без да разкривате тайната.
Вика: Ако наистина искате да знаете, това е четвъртото. Сега млъкни.
Янко: Тогава не можеш ли да ми кажеш нещо друго?
Вика: Напред. Какво бих могъл да кажа, казах ви.
Янко: Нещо друго?
Вика: Не. Иначе тайната вече няма да е тайна.
Янко: Вика, можеш ли да ми кажеш колко тайни си получил досега?
Вика: Ото, засега. [Той получава деветия на 22 април 1986 г.]
Янко: По принцип е известно, че Мадоната в последната тайна, която тя ви разкри, обяви нещо ужасно за човека. Това наистина ли е така?
Вика: Ако кажеш, че знаеш, какво още искаш?
Янко: Но не можеш ли да ми кажеш нищо повече?
Вика: Всъщност не. Това е всичко.
Янко: В деветата и десетата тайна Миряна ни каза, че има нещо още по-сериозно.
Вика: Добре, чухме го. Добре е, че разсъждавате върху това.
Янко: Но не казваш ли нещо повече?
Вика: Какво мога да кажа? Знам толкова много за тези две тайни, колкото и вие.
Янко: Можете поне да ми кажете това: наистина ли знаете какво ще се случи, въз основа на всяка тайна?
Вика: Знам само за тези, които получих.
Янко: Знаете ли и кога ще се сбъднат?
Вика: Не знам, докато Мадоната не ми го разкрие.
Янко: Миряна вместо това казва, че знае точно какво ще се случи и кога.
Вика: Знаеш го, защото Дева Мария я разкри, тъй като вече не й се струва.
Янко: Искате да кажете, че не бихте могли да кажете и не знаете дали някоя от тайните в света ще бъде реализирана, преди проявата на знака, обещан от Дева Мария.
Вика: Казах ти, че не знам. Какво не знам, не знам.
Янко: Мислиш ли, че Иванка и Мария знаят това?
Вика: Не съм сигурен, но мисля, че го знаят.
Янко: Добре. Знаете ли дали всяка тайна ще се сбъдне?
Вика: Не е задължително. Затова Дева Мария каза, че трябва да се молим и да постим, за да смекчим гнева на Бога.
Янко: Добре сте се справили тук. Но знаете ли тайна, която Бог смекчи, защото се молеше и пости? Всъщност кой напълно се оттегли?
Вика: Не знам.
Янко: Да, да. Според Миряна това се е случило със седмата тайна. Спомняте ли си какво е?
Вика: Чакай малко. Да, да, и аз го помня.
Янко: Но за нас това добро ли се оттегля?
Вика: Да, но някой би се справил добре, за да си оправи главите.
Янко: Благодаря, Вика. Мисля, че имам прекалено много сок. Но ми кажете още нещо: кажете ми дали ви е трудно да пазите тези тайни.
Вика: Изобщо не!
Янко: Старая се да повярвам.
Вика: Какво мога да направя по въпроса?
Янко: Случвало ли ви се е да се изкушите да разкриете на някого някакви тайни, например майка си, сестра си, някои приятели?
Вика: Не, никога.
Янко: Как така?
Вика: Не знам. Вероятно би трябвало да се пита от Мадоната. Това е неговото правене.
Янко: Добре. Малкият Яков знае ли всичко за тайните на Дева Мария?
Вика: Да, той знае всичко! Наистина, по-добре от мен.
Янко: И как пазиш тайната?
Вика: Това също е по-добре от мен!
Янко: Вика, виждам, че тук си прекалено вдървен от думите и виждам, че тайните, в края на краищата, казахме, остават още повече тайни. Затова смятам, че е по-добре да завършим.
Вика: Вероятно е най-хубавото нещо.
Янко: Добре и много ти благодаря.

Янко: Наистина вече говорихме достатъчно за тайните на Дева Мария, но бих ви помолил,
Вика, да ни разкажеш нещо за твоята конкретна тайна, тоест за обещания ти знак.
Вика: Що се отнася до знака, аз вече съм ти говорил достатъчно. За съжаление, но и вие сте се уморили с това с вашите въпроси. Това, което казах, никога не ти беше достатъчно.
Янко: Прав си; но какво мога да направя, ако мнозина се интересуват, така и аз съм и искам да знам много неща за това?
Вика: Добре е. Питаш ме и аз ще отговоря какво знам.
Янко: Или какво ти е позволено да правиш.
Вика: И това. Хайде, започни.
Янко: Добре; Започвам така. Сега е ясно, както от вашите декларации, така и от записаните касети, че от самото начало сте притеснявали Дева Мария да остави знак за нейното присъствие, така че хората да повярват и да не се съмняват в вас.
Вика: Вярно е.
Янко: А Мадоната?
Вика: В началото всеки път, когато я помолим за този знак, тя или веднага ще изчезне, или ще започне да се моли или пее.
Янко: Това означава ли, че не е искал да ти отговори?
Вика: Да, някак.
Янко: И какво?
Вика: Продължихме да ви притесняваме. И тя скоро, като кимна с глава, започна да обещава, че ще остави отпечатък.
Янко: Никога ли не си обещал с думи?
Вика: Разбира се, че не! Само че не веднага. Необходими бяха доказателства [тоест визионерите бяха поставени на изпитание] и търпение. Мислите, че ние с Мадоната можем да правим това, което искаме! Е, баща ми ...
Янко: Според вас колко време отне на Дева Мария наистина да обещае да остави отпечатък?
Вика: Не знам. Не мога да кажа, че знам, ако не знам.
Янко: Но грубо?
Вика: След около месец. Не знам; може да бъде още повече.
Янко: Да, да; дори повече. Във вашата тетрадка е написано, че на 26 октомври 1981 г. Мадоната, усмихвайки се, каза, че е изумена, защото вече не я питате за знака; но той каза, че със сигурност ще те напусне и че не трябва да се страхуваш, защото тя ще изпълни обещанието му.
Вика: Добре, но мисля, че това не беше първият път, когато той даде обещанието наистина да остави своя отпечатък.
Янко: Разбирам. Веднага ли ви каза какво е?
Вика: Не, не. Може би са минали дори два месеца, преди да ни кажат.
Янко: Той разговарял ли е с вас всички заедно?
Вика: Всички заедно, доколкото си спомням.
Янко: Тогава веднага се почувствахте олекотени?
Вицка: Опитайте се да помислите: тогава ни нападнаха от всички страни: вестници, клевети, провокации от всякакъв вид ... И не можахме да кажем нищо.
Янко: Знам; Спомням си това. Но сега ми кажете нещо за този знак.
Вика: Мога да ти кажа, но ти вече знаеш всичко, което можеш да знаеш за него. Веднъж почти ме заблудихте, но Дева Мария не го позволи.
Янко: Как те подмамих?
Вика: Нищо, забрави го. Продължи.
Янко: Моля, кажете ми нещо за знака.
Вика: Вече ти казах, че знаеш всичко, което можеш да знаеш.
Янко: Вика, виждам, че те разгневих. Къде Дева Мария ще остави този знак?
Вика: В Подбрдо, на мястото на първите видения.
Янко: Къде ще бъде този знак? На небето или на земята?
Вика: На земята.
Янко: Ще се появи ли, ще възникне ли внезапно или бавно?
Вика: Изведнъж.
Янко: Някой може ли да го види?
Вика: Да, всеки ще дойде тук.
Янко: Този знак ще бъде ли временен или постоянен?
Вика: Постоянен.
Янко: Малко си отговор, въпреки че ...
Вика: Давай, ако все още имаш какво да питаш.
Янко: Може ли някой да унищожи този знак?
Вика: Никой не може да го унищожи.
Янко: Какво мислиш за това?
Вика: Дева Мария ни каза.
Янко: Знаеш ли точно какъв ще е този знак?
Вика: С точност.
Янко: Знаете ли и кога Дева Мария ще го прояви пред нас?
Вика: Знам и това.
Янко: Знаят ли и всички останали визионери?
Вика: Не знам това, но мисля, че все още не знаем всички.
Янко: Мария ми каза, че още не знае.
Вика: Ето, виждаш го!
Янко: Ами малкият Яков? Той не искаше да отговори на този въпрос.
Вика: Мисля, че той го знае, но не съм сигурен.
Янко: Още не съм те питал дали този знак е специална тайна или не.
Вика: Да, това е специална тайна. Но в същото време е част от десетте тайни.
Янко: Сигурен ли си?
Вика: Разбира се, че съм сигурна!
Янко: Добре. Но защо Дева Мария оставя този знак тук?
Вика: Да покажеш на хората, че присъстваш тук сред нас.
Янко: Добре. Кажете ми, ако вярвате: ще дойда да видя този знак?
Вика: Давай. Веднъж ви казах, много отдавна. Засега това е достатъчно.
Янко: Вика, бих искал да те попитам още нещо, но ти си твърде строг и жив, така че се страхувам.
Вика: Ако се страхуваш, остави го на мира.
Янко: Само това отново!
Вика: Не ми се струва толкова лошо. Моля попитайте.
Янко: Значи това е добре. Какво мислите, че би се случило на някой от вас, ако той показа тайната на знака?
Вика: Дори не мисля за това, защото знам, че това не може да се случи.
Янко: Но след като членовете на епископската комисия те попитаха, напр
точно на вас, който описа писмено този знак, как ще бъде и кога ще се случи, защо
тогава написаното беше затворено и запечатано пред вас и запазено, докато се появи знака.
Вика: Това е правилно.
Янко: Но вие не сте приели. Защото? Това също не ми е ясно.
Вика: Не мога да помогна. Баща ми, който не вярва без това, дори няма да повярва.
тогава. Но аз също ви казвам това: горко на онези, които ще чакат знака да се обърне! Изглежда съм ви казал веднъж: че мнозина ще дойдат, те могат да се поклонят на знака, но въпреки всичко, че няма да повярват. Бъдете щастливи да не сте сред тях.
Янко: Наистина благодаря на Господ. Това ли е всичко, което можете да ми кажете досега?
Вика: Да, това е достатъчно за сега.
Янко: Добре. Благодаря ти.

Интервю от 1/6/1996 г.

Отец Славко: От началото на привиденията визионерите, за нас нормалните вярващи, се оказаха в привилегировано положение. Наясно сте с много тайни, виждали сте Небето, Ада и Чистилището. Вика, как се чувстваш да живееш с тайните, разкрити от Божията Майка?

Вика: Досега Мадоната ми разкри девет тайни от десетте възможни. Това абсолютно не е бреме за мен, защото когато ми ги разкри, тя също ми даде сили да ги понеса. Живея така, сякаш дори не го осъзнавах.

Отец Славко: Знаеш ли кога ще ти разкрие десетата тайна?

Вика: Не знам.

Отец Славко: Мислите ли за тайните? Трудно ли ви е да ги донесете? Потискат ли те?

Вика: Със сигурност мисля за това, защото бъдещето се съдържа в тези мистерии, но те не ме потискат.

Отец Славко: Знаете ли кога тези тайни ще бъдат разкрити на мъжете?

Вика: Не, не знам.