Меджугорие: Вика ни разказва подробно какво се е случило на 25 юни 1981 г.

Янко: Вика, следователно тя се появи в четвъртък, 25 юни 1981 г. Всички вие възобновихте работата си. Дали вече сте забравили какво се е случило предната вечер?
Вика: Изобщо не! Само мечтаехме и говорихме за това!
Янко: Съгласихте ли се да изпуснете всичко? Или друго?
Вика: Странно е; не беше възможно да се пусне. Ние трима ...
Янко: Кой сте трима?
Вика: Иванка, Миряна и аз се съгласихме да се върнем там приблизително по едно и също време, където я видяхме предишния ден и си помислихме: „Ако това е Дева Мария, може би тя ще дойде отново“.
Янко: А ти си отишъл?
Вика: Ясно е; приблизително по същото време. Слязохме по черен път и погледнахме към мястото на първото виждане.
Янко: А видя ли нещо?
Вика: Но как не! Изведнъж светкавица внезапно светна и Мадоната се появи.
Янко: С бебето?
Вика: Не, не. Този път нямаше бебе.
Янко: И къде точно се появи Дева Мария?
Вика: На същото място в първия ден.
Янко: Спомняш ли си кой я видя пръв в тази поява?
Вика: Иванка отново.
Янко: Сигурен ли си?
Вика: Със сигурност. След това с Миряна също я видяхме.
Янко: И този път се качихте при нея?
Вика: Чакай. Преди да се кача, бях казал на Мария и малкия Яков, че ще им се обадя, ако видим нещо.
Янко: Направихте ли това?
Вика: Да. Когато тримата я видяхме, казах на Иванка и Миряна да изчакат, докато не ги повикам. Обадих им се и те хукнаха точно зад мен.
Янко: И тогава какво?
Вика: Когато всички се събрахме, Дева Мария ни се обади с жеста на ръката. И тичахме. Мария и Яков не я видяха веднага, но и те хукнаха.
Янко: По кой път?
Вика: Няма път! Няма изобщо. Тичахме право напред; направо през тези трънливи храсти.
Янко: Възможно ли беше за теб?
Вика: Тичахме, сякаш нещо ни донесе. За нас нямаше храсти; Нищо. Сякаш всичко е направено от гъба от каменна гума, нещо, което не може да се опише. Никой не можеше да ни последва.
Янко: Докато тичахте, видяхте ли Мадоната?
Вика: Разбира се, че не! В противен случай как бихме разбрали къде да бягаме? Само Мария и Яков не я видяха, докато не станаха.
Янко: Значи и те го видяха?
Вика: Да. Първо малко объркващо, но после все по-ясно.
Янко: Добре. Спомняте ли си кой дойде първи там?
Вика: Иванка и аз дойдохме първи. На практика почти всички заедно.
Янко: Вика, казваш, че избягахте толкова лесно, но веднъж ми казахте, че Миряна и Иванка след това са почти отминали.
Вика: Да, за момент. Но в миг всичко е минало.
Янко: Какво направи, когато се качи там?
Вика: Не мога да ти го обясня. Бяхме объркани. Страхувахме се и ние. Не беше лесно да бъдеш пред Мадоната! С всичко това паднахме на колене и започнахме да изричаме няколко молитви.
Янко: Спомняш ли си какви молитви си казал?
Вика: Не помня. Но със сигурност нашият Баща, Аве Мария и Глория. Дори не знаехме други молитви.
Янко: Веднъж ми каза, че малкият Яков е паднал насред трън храст.
Вика: Да, да. С цялата тази емоция тя падна. Помислих си: ах, малкият ми Яков, няма да излезеш жив оттук!
Янко: Вместо това той излезе жив, както знаем.
Вика: Разбира се, че излезе! Наистина, доста скоро. И когато се почувства свободен от тръните, той продължаваше да повтаря: „Сега нямаше да имам против да умра, тъй като видях Мадоната“. Смяташе, че няма драскотини, въпреки че е паднал в храста.
Янко: Как така?
Вика: Наистина не знам. Тогава не знаех как да го обясня; но сега разбирам, че Дева Мария го защити. И кой друг?
Янко: Как се появи пред вас Мадоната по това време?
Вика: Искате ли да знаете как беше облечена?
Янко: Не, не това. Мисля за настроението му, отношението му към теб.
Вика: Беше прекрасно! Усмихнат и радостен. Но това не може да бъде описано.
Янко: Каза ли ти нещо? Имам предвид този втори ден.
Вика: Да. Той се помоли с нас.
Янко: Питахте ли я нещо?
Вика: Не го правя. Иванка вместо това да; попита той за майка си. Това малко преди това почина внезапно в болницата.
Янко: Много ме интересува. Какво те попита?
Вика: Той попита как се справя майка му.
Янко: А Дева Мария каза ли ти нещо?
Вика: Разбира се, разбира се. Той й каза, че майка й е добре, че е с нея и че няма нужда да се тревожи за това.
Янко: Какво искаш да кажеш "с нея"?
Вика: Но с Мадоната! Ако не, с кого?
Янко: Чухте ли, когато Иванка попита това?
Вика: Как не? Всички чухме.
Янко: А чухте ли какво отговори Дева Мария?
Вика: Всички също сме чували, освен Мария и Яков.
Янко: И как така те не са чули?
Вика: Кой знае? Просто беше така.
Янко: Съжаляваше ли Мария за този факт?
Вика: Да, със сигурност; но какво можеше да направи?
Янко: Добре, Вика. Но от цялата тази беседа не разбирам какво се случи с Иван от Станко онзи ден.
Вика: Иван беше с нас и видя всичко като нас.
Янко: И защо беше там?
Вика: Но, като нас! Той е срамежливо момче, но наблюдаваше какво правим и той го направи. Когато тичахме на Подбрдо, той се затича и върху него
Янко: Е, Вика. Всичко това беше прекрасно!
Вика: Не просто омайва. Това е нещо, което не може да бъде описано. Сякаш вече не сме на земята. Бяхме безразлични към всичко останало: жегата, трънливите храсти и всичкото това объркване на хората. Когато тя е с нас, всичко останало се забравя.
Янко: Добре. Някой от вас поиска ли нещо?
Вика: Вече казах, че Иванка пита за майка си.
Янко: Но някой друг ли е поискал нещо друго?
Вика: Миряна помоли да ни оставите белег, за да не говорят хората за нас.
Янко: А Мадоната?
Вика: Часът се завъртя в Миряна.
Янко: Добре. Не бих говорил за това, защото не е ясно какво се случи в това отношение. По-скоро поискахте ли нещо друго?
Вика: Да. Попитахме я дали ще дойде отново.
Янко: Ами ти?
Вика: Той кимна да.
Янко: Вика, казахте, и някъде също беше писано, че сте видели Мадоната насред храст.
Вика: Вярно е; Казах така. Знаеш, че съм прибързан. Видях я през храст и ми се стори, че е в средата. Вместо това беше сред три храсталака, на малка полянка. Но каква нужда има някой да се придържа към казаното от мен ... Важното е дали съм го виждал или не.
Янко: Е, Вика. Чух, че по този повод вие също го поръсихте със светена вода.
Вика: Не, не. Това се случи на третия ден.
Янко: Разбирам. Колко дълго останахте с Мадоната?
Вика: Докато не ни каза: „Довиждане, мои ангели!“, И тя си отиде.
Янко: Добре. Сега ми кажете накрая: кой видя Мадоната онзи ден?
Вика: Ние сме ти.
Янко: Какво си?
Вика: Но вие сте нас! Аз, Миряна, Иванка; след това Иван, Мария и Яков.
Янко: Кой Иван?
Вика: Иван син на Станко. Вече говорихме малко за това.
Янко: Точно така, Вика. Но някой друг с теб ли беше?
Вика: Бяхме поне петнадесет души. Наистина повече. Имаше Марио, Иван, Маринко ... Кой може да си спомни всички?
Янко: Някой по-възрастен ли беше?
Вика: Имаше Иван Иванкович, Мате Сего и други.
Янко: И какво ти казаха по-късно?
Вика: Казаха, че нещо наистина се случва там. Особено когато видяха как бягаме там. Някои също видяха сиянието на светлината, когато дойде Мадоната.
Янко: Бяха ли там малко Милка и Иван от покойния Йозо? [присъства в първия ден].
Вика: Не, не бяха там.
Янко: Как така ги нямаше?
Вика: Какво знам! Майката на Милка не даде разрешение. Мария (сестра й) е дошла; Милка се нуждаеше от майката за нещо. Вместо това Иван, тъй като беше малко по-възрастен от нас [той е роден през 1960 г.], не искаше да има нищо общо с нас братя. И така те не дойдоха.
Янко: Добре. Кога се прибрахте?
Вика: Кой преди кой след това.
Янко: Вашият Маринко ми каза, че Иванка плачела горчиво на връщане.
Вика: Да, вярно е. Повечето от нас плачеха, особено тя. Как да не плача?
Янко: Защо специално?
Вика: Но вече ти казах, че Дева Мария разказа за майка си. И знаете как е: мама е мама.
Янко: Добре. Казвате, че Дева Мария я уверила, че майка й е с нея и че й е удобно.
Вика: Вярно е. Но кой не обича майка им?