Какви са греховете срещу Светия Дух?

„Затова ви казвам, че всеки грях и богохулство ще бъдат простени на хората, но богохулството срещу Духа няма да бъде простено“ (Матей 12:31).

Това е едно от най-предизвикателните и объркващи учения на Исус, намерени в Евангелията. Евангелието на Исус Христос се корени в опрощаването на греховете и изкуплението на онези, които изповядват вяра в Него, но тук Исус учи на непростим грях. Тъй като това е единственият грях, за който Исус изрично казва, че е непростим, той е доста важен. Но какво е богохулство срещу Светия Дух и откъде знаеш дали си го направил или не?

Какво имаше предвид Исус в Матей 12?
Притиснат от демони човек, който бил сляп и ням, бил доведен при Исус и Исус незабавно го излекувал. Тълпите, които станаха свидетели на това чудо, бяха изумени и попитаха „Може ли това да е Синът на Давид?“ Те зададоха този въпрос, защото Исус не беше Синът на Давид, който очакваха.

Давид беше цар и воин и се очакваше Месията да бъде подобен. Тук обаче е Исус, който ходи сред хората и лекува, вместо да води армия срещу Римската империя.

Когато фарисеите научиха за изцелението на Исус на потиснатия от демони човек, те предположиха, че той не може да бъде Човешки Син, така че той трябва да е родоначалник на Сатана. Те казаха: „Само от Велзевул, князът на демоните, този човек изгонва демони“ (Мат. 12:24).

Исус знаеше какво мислят и веднага разпозна липсата им на логика. Исус посочи, че разделено царство не може да удържи и няма смисъл Сатана да изгони демоните си, които вършат работата му по света.

След това Исус заявява как изгонва демоните, като казва: „Но ако чрез Божия Дух изгонвам демони, тогава Божието царство е дошло върху вас“ (Матей 12:28).

На това се позовава Исус в стих 31. Богохулството срещу Светия Дух е винаги, когато някой приписва на Сатана това, което Святият Дух прави. Този вид грях може да бъде извършен само от някой, който, откровено отхвърляйки делото на Светия Дух, умишлено потвърждава, че Божието дело е дело на Сатана.

Ключът тук е, че фарисеите са знаели, че делото на Исус е извършено от Бог, но те не са могли да приемат, че Светият Дух е действал чрез Исус, така че умишлено са приписвали делото на Сатана. Богохулството срещу Духа се случва само когато човек съзнателно отхвърля Бог.Ако някой отхвърли Бог поради незнание, ще му бъде простено покаянието. Обаче за тези, които са преживели Божието откровение, осъзнават Божието дело и все още Го отхвърлят и приписват Неговото дело на Сатана, това е богохулство срещу Духа и следователно е непростимо.

Има ли множество грехове срещу Духа или само един?
Според учението на Исус в Матей 12 има само един грях срещу Светия Дух, въпреки че може да се прояви по много различни начини. Общият грях срещу Светия Дух е умишлено приписване на дело на Светия Дух на врага.

Значи тези грехове са „непростими“?

Някои разбират непростимия грях, като го обясняват по следния начин. За да може човек да преживее Божието откровение толкова ясно, е необходима голяма степен на отхвърляне, за да се противопостави на делото на Светия Дух. Грехът наистина може да бъде простим, но някой, който е отхвърлил Бог след такова ниво на откровение, вероятно никога няма да се покае пред Господ. Някой, който никога не се покае, никога няма да бъде простен. Така че, въпреки че грехът е непростим, някой, който е извършил такъв грях, вероятно е толкова далеч, че никога няма да се покае и да поиска прошка на първо място.

Като християни, трябва ли да се тревожим за извършването на непростим грях?
Въз основа на казаното от Исус в Писанията, не е възможно истинският добросъвестен християнин да извърши богохулство срещу Святия Дух. За да бъде един истински християнин, той вече е простен за всичките си прегрешения. По Божията благодат християните вече са простени. Следователно, ако християнин извърши богохулството срещу Духа, той ще загуби сегашното си състояние на прошка и по този начин отново ще бъде осъден на смърт.

Павел обаче учи в Римляни, че „следователно сега няма осъждане за онези, които са в Христос Исус“ (Римляни 8: 1). Християнинът не може да бъде осъден на смърт, след като е бил спасен и изкупен от Христос. Бог не го позволява. Някой, който обича Бог, вече е преживял делото на Светия Дух и не може да припише неговите дела на врага.

Само много отдадена и убедена от Бога броня може да я отхвърли, след като е видяла и разпознала работата на Светия Дух. Това отношение ще попречи на невярващия да желае да приеме Божията благодат и прошка. Може да е подобно на твърдостта на сърцето, приписвана на фараона (напр. Изход 7:13). Вярата, че откровението на Светия Дух за Исус Христос като Господ е лъжа, е нещото, което със сигурност ще осъди някого завинаги и не може да бъде простено.

Отхвърляне на благодатта
Учението на Исус за непростимия грях е едно от най-предизвикателните и противоречиви учения в Новия Завет. Изглежда шокиращо и обратно, че Исус може да обяви всеки грях за непростим, когато Неговото Евангелие е пълно прощение на греховете. Непростимият грях е този на богохулството срещу Светия Дух. Това се случва, когато разпознаем дело на Светия Дух, но в отхвърлянето на Бог ние приписваме това дело на врага.

За този, който спазва Божието откровение и разбира, че това е дело на Господ и въпреки това все още го отказва, това е единственото нещо, което може да се направи, което не може да бъде простено. Ако човек напълно отхвърли Божията благодат и не се покае, той никога не може да бъде простен от Бог. За да бъде простен от Бог, човек трябва да се покае пред Господа. Ние се молим за онези, които все още не познават Христос, за да бъдат възприемчиви към Божието откровение, така че никой да не извърши този грях на осъждане.

Исусе, твоята благодат изобилства!