Какви са сълзите, които угодят на Бога

Какви са сълзите, които угодят на Бога

Синът Божий казва на св. Бригида: «Това е причината да не давам на всеки, който видите, да пролее сълзи и да дам много на бедните за моя чест. Първо ви отговарям: където две чешми бликат и едната се влива в другата, ако едната от двете е мътна, другата ще стане такава и тогава кой може да пие водата? Същото се случва със сълзите: мнозина плачат, но в няколко случая просто защото са склонни да плачат. Понякога скръбта на света и страхът от ада правят тези сълзи нечисти, тъй като те не произтичат от Божията любов, но тези сълзи се оценяват, защото се дължат на мисълта за ползите от Бога, на медитацията на греховете и любов към Бога.Тези сълзи издигат душата от земята към небето и възобновяват човека, като го издигат до вечен живот, защото те са носители на двойно духовно поколение. Месото поколение пренася човека от нечистота в чистота, оплаква вредите и провалите на плътта и радост понася болките на света. Децата от този тип хора не са деца на сълзи, защото с тези сълзи не се придобива вечен живот; вместо това ражда син на сълзи поколението, което унижава греховете на душата и се грижи синът му да не обиди Бога. Майка като тази е по-близка до собствения си син, отколкото тя, която го е родила в плът, защото само с това поколение човек може да придобие благословения живот ». Книга IV, 13

Подобно на Божиите приятели, те не трябва да се притесняват за своите премеждия

«Бог не забравя любовта, която има към нас и във всеки миг, предвид неблагодарността на хората, той проявява своето съжаление, защото прилича на добър фермер, който в някои моменти нагрява желязото, в други го охлажда. По същия начин Бог, отличен работник, създал света от нищо, показа любовта си към Адам и неговото потомство. Но хората станаха толкова студени, че, почитайки Бога по-малко от нищо, извършиха гнусни и огромни грехове. По този начин, след като показа милостта си и предаде своите поздравителни съвети, Бог даде отвод на яростта на справедливостта си с потопа. След потопа Бог сключи завет с Авраам, показа му знаците на своята любов и ръководи цялата си раса с чудеса и чудеса. Бог също даде закона на хората със собствената си уста и потвърди думите и заповедите с явни знаци. Хората прекарали определен период от време в суета, охлаждайки се и се оставяйки на толкова глупости, че да се кланят на идолите; тогава Бог, желаейки да включи и затопли отново хората, които бяха студени, изпрати Сина Си на земята, който ни научи на пътя към небето и ни показа истинското човечество, което трябва да следваме. Сега, въпреки че има твърде много хора, които са го забравили или дори са го пренебрегнали, той показва и проявява своите думи на милост ... Бог е вечен и неразбираем и в него са справедливостта, вечната награда и милостта, която надхвърля нашите мисли. В противен случай, ако Бог не беше показал справедливостта си на първите ангели, как бихме познали тази справедливост, която преценява справедливо всички неща? И ако освен това той не е имал милостта на човека, като го е създал и освобождавал с безкрайни знаци, как би разбрал неговата доброта и неговата огромна и съвършена любов? Следователно, бидейки вечен Бог, неговата справедливост е също така, към което нищо не трябва да се добавя или отнема, както вместо това се прави с човека, който мисли, че върши моята работа или моя дизайн по този или онзи начин, по този начин или в този ден. Сега, когато Бог се смили или извърши справедливост, той ги проявява напълно, защото в неговите очи миналото, настоящето и бъдещето винаги са присъствали. Поради тази причина Божиите приятели трябва търпеливо да останат в неговата любов, без да се притесняват, дори ако видят онези, които са обвързани с нещата на света, да просперират; Бог всъщност е като добра миячка, която мие мръсни дрехи между вълните и вълните, така че с движението на водата те стават бели и чисти и внимателно избягват гребените на вълните, от страх, че те могат сами да потопят дрехите , Подобно в този живот Бог поставя приятелите си сред бурите на скръбта и подлостта, така че чрез тях те се пречистват за вечен живот, като се стараят да не потънат в някакво прекомерно нещастие или нетърпимо наказание “. Книга III, 30