Помислете днес за истинските нужди на хората около вас

"Елате сами на безлюдно място и си починете за малко." Марк 6:34

Дванадесетте току-що се бяха върнали от ходенето в провинцията, за да проповядват Евангелието. Те бяха уморени. В състраданието си Исус ги приканва да дойдат с него, за да си починат малко. След това се качват на лодка, за да стигнат до пусто място. Но когато хората научат за това, те бързат пеша до мястото, където се е насочила лодката им. Така че, когато лодката пристигне, там ги очаква тълпа.

Разбира се, Исус не се ядосва. Той не позволява да бъде обезсърчен от пламенното желание на хората да бъдат с Него и с Дванадесетте. Вместо това Евангелието разказва, че когато Исус ги видял, „сърцето му се разчувствало“ и той започнал да ги учи на много неща.

В нашия живот, след като сме служили добре на другите, е разбираемо да желаем почивка. Исус също го пожела за себе си и за своите апостоли. Но единственото нещо, което Исус позволи да „прекъсне” Неговата почивка, беше ясното желание на хората да бъдат с Него и да бъдат подхранвани от Неговата проповед. От този пример за нашия Господ може да се научи много.

Например, има много случаи, когато родителят може да иска да остане сам за известно време, но въпреки това възникват семейни проблеми, които изискват тяхното внимание. Свещениците и религиозните също могат да имат неочаквани задължения, които произтичат от тяхното служение, което в началото може да прекъсне плановете им. Същото може да се каже за всяко призвание или ситуация в живота. Може да си мислим, че ни трябва едно, но след това се обажда дежурният и ние откриваме, че сме необходими по различен начин.

Ключът към споделянето на апостолската мисия на Христос, било то за нашите семейства, църква, общност или приятели, е да бъдем готови и желаем да бъдем щедри с времето и енергията си. Вярно е, че понякога предпазливостта ще диктува нуждата от почивка, но в други случаи призивът за благотворителност ще замени онова, което възприемаме като законна нужда от нашата почивка и релаксация. И когато от нас се изисква истинска благотворителност, ние винаги ще открием, че нашият Господ ни дава благодатта, необходима, за да бъдем щедри с времето си. Често в онези моменти, когато нашият Господ избира да ни използва по начини, които наистина се променят за другите.

Помислете днес за истинските нужди на хората около вас. Има ли хора, които биха имали голяма полза от вашето време и внимание днес? Има ли някакви нужди на другите, които ще изискват от вас да промените плановете си и да се отдадете по труден начин? Не се колебайте да се отдадете щедро на другите. Всъщност тази форма на благотворителност не само се трансформира за тези, на които служим, но често е една от най-спокойните и възстановителни дейности, които можем да направим и за себе си.

Моят щедър Господи, ти си се отдал без резерви. Хората дойдоха при Теб в нужда и ти не се поколеба да им служиш от любов. Дайте ми сърце, което имитира вашата щедрост и ми помогнете винаги да казвам „Да“ на благотворителната работа, към която съм призован. Мога ли да се науча да изпитвам голяма радост в службата на другите, особено при тези непланирани и неочаквани житейски обстоятелства. Исусе, аз вярвам в теб.