Деня на благодарността към Троицата "вкусих и видях"

О вечно Божество или вечна Троица, които чрез съюз с божествената природа направиха толкова много стойност на кръвта на Твоя Единороден Син! Ти, вечна Троица, си като дълбоко море, в което колкото повече търся и толкова повече намирам; и колкото повече откривам, толкова повече жаждата да те търся нараства. Ти си ненаситен; и душата, удовлетворявайки се в бездната си, не е удовлетворена, защото тя остава гладна за вас, все по-копнееща за вас, вечна Троица, желаеща да ви види със светлината на вашата светлина.
Аз вкусих и видях със светлината на интелекта в твоята светлина бездната или вечната Троица и красотата на твоето създание. Поради тази причина, виждайки ме във вас, видях, че аз съм ваш образ за онази интелигентност, която ми е дадена от вашата сила, вечен Отче и от вашата мъдрост, която е подходяща за Вашия Единороден Син. Тогава Светият Дух, който изхожда от теб и твоя Син, ми даде волята, с която мога да те обичам.
За вас, вечната Троица, сте създател и аз създание; и знаех - защото ти ми даде интелигентността, когато ме пресъздадеш с кръвта на твоя Син - че си влюбен в красотата на твоето създание.
О бездна, или вечна Троица, или Божество, или дълбоко море! И какво повече можеш да ми дадеш от себе си? Вие сте огън, който винаги гори и не се консумира. Вие сте този, който консумира всяка любов на душата със своята топлина. Вие сте огън, който премахва цялата студенина, и осветявате ума си със своята светлина, с онази светлина, с която ме накарах да знам вашата истина.
Отразявайки себе си в тази светлина, ви познавам като най-висше добро, добро преди всичко добро, щастливо добро, неразбираемо добро, безценно добро. Красотата преди всичко красота. Мъдрост преди всичко мъдрост. Всъщност вие сте същата мъдрост. Ти храна на ангели, които с огън на любовта си се подарил на хората.
Рокля, която покрива цялата ми голота. Ти храна, която храни гладните с твоята сладост. Сладка си без никаква горчивина. О вечна Троица!