Света Фаустина ни казва как да реагираме при загуба на духовна утеха

Лесно е да попаднем в капана на мисълта, че докато следваме Исус, трябва непрекъснато да се утешаваме и утешаваме във всичко, което правим. Вярно е? Да и не. В известен смисъл нашето утешение ще бъде непрекъснато, ако винаги изпълняваме Божията Воля и знаем, че я изпълняваме. Има обаче моменти, когато Бог премахва всяка духовна утеха от душата ни от любов. Може да се чувстваме така, сякаш Бог е далечен и изпитваме объркване или дори тъга и отчаяние. Но тези моменти са моменти на най-голямата милост, която може да си представим. Когато Бог изглежда далеч, винаги трябва да изследваме съвестта си, за да се уверим, че тя не е резултат от греха. След като съвестта ни е чиста, трябва да се радваме на чувствената загуба на Божието присъствие и загубата на духовни утешения. Защо?

Защото това е акт на Божията милост, тъй като ни приканва към послушание и милосърдие въпреки чувствата ни. Дадена ни е възможността да обичаме и да служим, въпреки че не чувстваме непосредствена утеха. Това прави любовта ни по-силна и ни обединява по-здраво с чистата Божия милост (Вж. Дневник №68). Помислете за изкушението да се обърнете от Бог, когато се чувствате притиснат или в беда. Разглеждайте тези моменти като подаръци и възможности да обичате, когато не ви се обича. Това са възможности да бъдат трансформирани от Милостта в най-чистата форма на Милост.

Господи, решавам да те обичам и всички, които си вложил в живота ми, независимо от това как се чувствам. Ако любовта към другите ми носи голяма утеха, благодаря. Ако любовта към другите е трудна, суха и болезнена, благодаря. Господи, пречисти любовта ми в по-автентична форма от Твоята Божествена Милост. Исусе, аз вярвам в теб.