Последно съобщение, дадено на Giampilieri

Послание на Исус, 29 г.

какво мислиш, че днес намирам в религиозните общности като цяло и във всяка душа, посветена на Мен? В толкова много от тях само смут и дух на света. И все пак в най-голямото веселие на духа, в деня на религиозното посвещение, той се сбогува с шумовете на света, тържествено обещавайки, че няма да послуша гласа Ми.
Децата ми, но ако светът говори със своите смутове, с фалшивите си радости, измамите си, е необходимо да продължа да мълча. Както и аз. Малко по малко Моят образ се изтрива от лицето на земята и от сърцето на човека, за да монтира друг, който ще ме замени. Има твърде много посветени души, които носят религиозен навик и имат духа на света.

Децата ми, всички са ме изоставили в шок, тъй като съм от провала си. Две или три верни души, които ме гледат с очи, забулени със сълзи, майка ми, ученикът, когото толкова обичах, и Магдалина. Но къде са другите? Къде е Питър, скалата, срещу която ще се пречупят бури? Къде е моята зараждаща се църква, която след броени минути ще излезе от язвителната болест на сърцето ми, която войникът се готви да отвори? Той ще излезе като най-красивото райско цвете, замислено от любов и подхранено от Моето тяло и Моята кръв, което ще продължи да пролива кръв до края на времето.
Децата ми, дори моята църква не забелязва повече от присъствието Ми, защото ако беше забелязано, нещата нямаше да вървят така. Дори онези, които със силата на своето вечно свещеничество ме свалят от небето, дори не забелязват. Не съм ли наистина вечният отхвърлен, вечният неразбран? Моите свещеници не са разбрали, че Моето Евангелие не се променя, те държат чашата на удоволствията в ръцете си и не пренебрегват да я изпият до последната капка. Това не исках. Молете се за Моята църква, защото много души са изгубени.
Сега ви благославям в името на Отца и на Сина и на Светия Дух.