Днешното Евангелие 2 април 2020 г. с коментар

От Евангелието на Исус Христос според Йоан 8,51-59.
В това време Исус каза на евреите: „Истина, истина ви казвам, ако някой спазва моята дума, той никога няма да види смъртта“.
Евреите му казали: „Сега знаем, че имаш демон. Авраам е мъртъв, както и пророците, а вие казвате: „Който пази моята дума, никога няма да познае смъртта“.
По-възрастен ли си от нашия баща Авраам, който умря? Дори пророците умряха; за кого претендираш? »
Исус отговори: «Ако прославя себе си, славата ми няма да бъде нищо; който ме прославя, е Моят Отец, за когото казвате: „Той е наш Бог!“,
и вие не го знаете. Аз, от друга страна, го познавам. И ако казах, че не го познавам, щях да бъда като теб, лъжец; но го познавам и спазвам думата му.
Авраам, баща ти, се превъзнася с надеждата да видя моя ден; той го видя и се зарадва “.
Тогава евреите му казали: "Още нямаш петдесет години и виждал ли си Авраам?"
Исус им отговори: „Истина, истина ви казвам, преди Авраам да съм бил.“
След това събирали камъни, за да ги хвърлят към него; но Исус се скри и излезе от храма.

Света Гертруда от Хелфта (1256-1301)
превързана монахиня

The Herald, книга IV, SC 255
Ние предлагаме нашите свидетелства за любов към Господа
Веднага след като беше прочетено в Евангелието: „Сега знаем, че имате дявол“ (Йоан 8,52), Гертруда, се премести в недрата на нараняването, нанесено на нейния Господ, и не можеше да понесе, че възлюбената от душата й е толкова незаслужено възмутена, той каза тези думи на нежност с най-дълбокото чувство на сърцето си: "(...) Исусе, възлюбени! Ти, моето върховно и единствено спасение! "

А нейният любовник, който в своята доброта искаше да я възнагради, както обикновено, по прекомерен начин, взе брадичката си с благословената му ръка и се приведе към нея с нежност, като я остави да падне в ухото на душата с безкрайно шепот тези сладки думи: „Аз, твоят Създател, твоят Изкупител и твоят любовник, чрез мъка на смъртта те потърсих с цената на цялото си блаженство“. (...)

Затова нека се стремим с цялата си трепет на сърцето и душата си да предлагаме на Господа свидетелства за любов всеки път, когато почувстваме, че му е нанесена контузия. И ако не можем да го направим със същия плам, нека му предложим поне волята и желанието на този плам, желанието и любовта на всяко същество към Бога и се доверяваме на неговата щедра доброта: той няма да презира скромното предложение на бедните си, т.е. но по-скоро, според богатството на неговата милост и нежност, той ще го приеме, като го възнагради далеч над нашите заслуги.