Днешното евангелие на 28 ноември 2020 г. с думите на папа Франциск

ЧЕТЕНЕ НА ДЕНЯ
От книгата на Апокалипсиса на свети Йоан Апостол
Откровение 22,1: 7-XNUMX

Ангелът Господен ми показа, Йоан, река с жива вода, бистра като кристал, която тече от престола на Бог и Агнето. В средата на градския площад и от двете страни на реката има дърво на живота, което дава плодове дванадесет пъти в годината, като дава плодове всеки месец; листата на дървото служат за изцеление на народите.

И вече няма да има проклятие.
В града ще има престол на Бог и на Агнето:
слугите му ще го обожават;
те ще видят лицето му
и те ще носят името му на челата си.
Няма да има вече нощ,
и те вече няма да имат нужда
на светлината на лампата или слънчевата светлина,
защото Господ Бог ще ги просвети.
И те ще царуват завинаги и завинаги.

И той ми каза: «Тези думи са сигурни и верни. Господ, Бог, който вдъхновява пророците, е изпратил своя ангел да покаже на своите служители нещата, които трябва да се случат скоро. Ето, идвам скоро. Блажен онзи, който пази пророческите думи на тази книга ».

ЕВАНГЕЛИЕ НА ДЕНЯ
От Евангелието според Лука
Lk 21,34-36

В това време Исус каза на учениците си:

«Бъдете внимателни към себе си, за да не се натоварват сърцата ви с разсейване, пиянство и грижи за живота и този ден да не ви сполети изведнъж; всъщност като примка ще падне върху всички, които живеят на лицето на цялата земя.

Бдете нащрек всеки момент, молейки се, за да имаш сили да избягаш от всичко, което предстои да се случи, и да се явиш пред Човешкия Син ».

ДУМИ НА СВЕТИЯ ОТЕЦ
Стойте будни и се молете. Вътрешният сън възниква от това, че винаги се обръщаме около себе си и сме останали в заграждението на собствения си живот с неговите проблеми, радости и скърби, но винаги се обръщаме около себе си. И тези гуми, това отегчение, това затваря надеждата. Тук се крие коренът на сковаността и мързела, за които говори Евангелието. Адвентът ни кани на ангажимент за бдителност, гледащ извън себе си, разширяващ нашите умове и сърца, за да се отворим за нуждите на хората, на братята, към желанието за нов свят. Това е желанието на толкова много народи, измъчвани от глад, несправедливост, война; това е желанието на бедните, слабите, изоставените. Това време е подходящо да отворим сърцата си, да си зададем конкретни въпроси за това как и за кого прекарваме живота си. (Angelus, 2 декември 2018 г.