Вика от Меджугорие: Дева Мария се появи в църквата на църквата

Янко: Вика, ако си спомняш, вече говорихме за два или три пъти, когато Дева Мария се появи в монашеството.
Вика: Да, говорихме за това.
Янко: Всъщност не бяхме съгласни. Искаме ли да изясним всичко сега?
Вика: Да, ако можем.
Янко: Добре. Първо, опитайте се да запомните това: вие знаете по-добре от мен, че в началото те създадоха трудности за вас, не ви позволиха да отидете в Подбрдо, за да ви срещнете с Мадоната.
Вика: Знам по-добре от теб.
Янко: Добре. Бих искал да си спомняте онзи ден, когато след първите видения, точно преди часа на явлението, полицията дойде да ви потърси. Мария ми каза, че е била предупредена от една от сестрите си, която след това също предупредила всички вас, казвайки ви да се скриете някъде.
Вика: Спомням си; набързо се събрахме и избягахме от страната.
Янко: Защо избяга? Може би не биха ви направили нищо.
Вика: Знаеш ли, мили баща, какво казват хората: който веднъж се изгори ... Страхувахме се и бягахме.
Янко: Къде отидохте?
Вика: Не знаехме къде да намерим убежище. Отидохме в църквата да се скрием. Стигнахме там през нивите и лозята, за да не се виждат. Дойдохме в църквата, но тя беше затворена.
Янко: И какво?
Вика: Мислехме си: Боже мой, къде да отида? За щастие в църквата е имало братя; той се молеше. Тогава той ни каза, че в църква чул глас, който му казвал: Иди, спаси момчетата! Той отвори вратата и излезе навън. Веднага го заобиколихме като пиленца и го помолихме да се скрие в църква. (Дотогава енорийският свещеник се противопоставяше отец Йозо. Оттогава той стана благосклонен).
Янко: Ами него?
Вика: Той ни втурна към църквата. Той ни накара да влезем в малка стая, тази на Фра Веселко, затвори ни вътре и излязохме.
Янко: А вие?
Вика: Отне малко време. Тогава този свещеник се върна с нас с две монахини. Утешаваха ни като ни казаха, че нямаме страх.
Янко: Така ли?
Вика: Започнахме да се молим; няколко минути по-късно Мадона дойде сред нас. Тя беше много щастлива. Той се молеше и пееше с нас; той ни каза да не се страхуваме от нищо и че ще устоим на всичко. Той ни поздрави и си тръгна.
Янко: По-добре ли се почувствахте?
Вика: Определено по-добре. Все още бяхме притеснени; ако ни бяха намерили, какво щяха да ни сторят?
Янко: Значи Мадоната се появи при теб?
Вика: Вече ти казах.
Янко: Какво направиха бедните хора?
Вика: Какво можеше да направи? Дори хората се молеха. Всички бяха притеснени; Говореше се, че са ни отвели и ни хвърлили в затвора. Всичко беше казано; знаете как се правят хората, казва всичко, което им минава през главите.
Янко: Дева Мария ви се появи на онова друго място?
Вика: Да, няколко пъти.
Янко: Кога се прибра?
Вика: Когато се стъмни, около 22 вечерта.
Янко: На улица ли срещнахте ли някого? Хората или полицията.
Вика: Никой. Не се върнахме на улицата, а в провинцията.
Янко: Какво казаха родителите ти, когато се прибрахте?
Вика: Знаеш как е; те се притеснявали. Тогава разказахме всичко.
Янко: Добре. Как така веднъж упорито потвърдихте, че Мадоната никога не ви се е явявала в монашеството и че никога няма да се появи там?
Вика: Такава съм: сещам се за едно и забравям останалите. Веднъж Дева Мария ни каза, че никога няма да се появи в определена стая. Веднъж започнахме да се молим точно там, надявайки се да дойде. Вместо това нищо. Молехме се, молехме се, а тя не дойде. Отново започнахме да се молим и нищо. [Шпионски микрофони бяха скрити в тази стая]. Така?
Вика: И така, отидохме в стаята, където се появява сега. Започнахме да се молим ...
Янко: А Мадоната не дойде?
Вика: Чакай малко. Дойде веднага, веднага щом започнахме да се молим.
Янко: Каза ли ти нещо?
Вика: Тя ни каза защо не е дошла в тази стая и никога няма да дойде там.
Янко: Попитахте ли я защо?
Вика: Разбира се, че го попитахме!
Янко: Ами ти?
Вика: Той ни каза своите причини. Какво друго трябваше да направи?
Янко: Можем ли да знаем и тези причини?
Вика: Ти ги знаеш; Казах ти. Затова нека го оставим на мира.
Янко: Добре. Важното е, че се разбираме. Така можем да заключим, че и Мадоната се появи в монашеството.
Вика: Да, казах ви, дори и това да не е всичко. В началото на 1982 г. тя се появи пред нас в храма много пъти, преди да отиде в църквата. Понякога по това време тя се появява и в трапезарията.
Янко: Защо точно в трапезарията?
Вика: Ето. Веднъж в този период с нас беше един от редакторите на GIas Koncila. [„Гласът на събора“, който се отпечатва в Загреб, е най-популярният католически вестник в Югославия]. Там говорихме с него. В часа на явяването той ни помоли да спрем там, за да се молим.
Янко: А вие?
Вика: Започнахме да се молим и Мадоната дойде.
Янко: Какво направи тогава?
Вика: Както обикновено. Молехме се, пяхме, питахме я някои неща.
Янко: А какво прави редакторският репортер?
Вика: Не знам; Мисля, че се молеше.
Янко: Свърши ли така?
Вика: Да, за тази вечер. Но същото се случи и за още три нощи.
Янко: Мадоната винаги идваше?
Вика: Всяка вечер. След като този редактор ни постави на изпитание.
Янко: За какво става дума, ако не е тайна? Няма тайна. Той ни каза да опитаме, ако видим Мадоната със затворени очи.
Янко: А вие?
Вика: Опитах го, защото също ми беше интересно да го знам. Това беше едно и също: видях мадоната еднакво.
Янко: Радвам се, че си спомнил това. Много исках да те попитам.
Вика: Аз също струвам нещо ...
Янко: Благодаря ти. Знаеш много неща. Така че и ние изяснихме това.