Vicka от Medjugorje "Дева Мария е винаги с нас, дори в затруднения"

Янко: Ще ви попитам нещо конкретно и ако искате можете да ми отговорите.
Вика: Добре.
Янко: Всички знаем страданията и неприятностите, които изпитахте в началото, както поотделно, така и в групи, за това, което ви се случи. Питам ви сега: объркахте ли се или се объркахте толкова, че пожелахте нищо да не се е случило?
Вика: Не, не. Това никога!
Янко: Наистина никога?
Вика: Никога. Дева Мария винаги е била близо до мен; Имах го в сърцето си и знаех, че тя ще спечели. Абсолютно не мислех за трудностите по време на виденията; всъщност не мога да се сетя за нищо друго.
Янко: Добре, по време на виденията. Но след?
Вика: Дори и по-късно. Понякога ми хрумна, че също можеха да ме затворят. Но Дева Мария ми даде твърда вяра, че дори там ще бъде с мен. И кой би могъл да ми направи нещо?
Янко: Чух от един от вашите спътници, че е имала моменти, когато би предпочела да не е участвала в тези факти. В интерес на истината обаче той веднага ми каза: „Когато настъпи моментът на срещата с Мадоната, нямаше сила, която да ме спре да отида на срещата с нея“.
Вика: Може би. Говорих само за себе си; Знам за кого говорите така или иначе. Какво искаш, много глави и много мнения. Ти горката жена страдаше толкова много; най-вече.
Янко: Значи казвате, че не сте били обезкуражени.
Вика: Не, всеки ден бяхме по-твърди и смели.
Янко: Е, трябва да ти повярвам.
Вика: Защо не? Ако имате нещо да кажете, кажете го и не се страхувайте.
Янко: Не се страхувам от нищо. Радвам се, че мина така. Обаче, Вика, знаех, че имаш болезнени и трудни моменти от първата среща досега. Спомняте ли си някой от тези моменти?
Вика: Имаше много; не е възможно да се изброят. Можете да си го представите; в крайна сметка вече ви разказах за това. Един час сега ни се обаждаше другият. Подиграваха ни, заплашваха ни. Какво искаш да ти кажа? Просто беше ужасно. Ако Дева Мария не ни беше окуражила, не знам какво би станало. Благодарение на Бог и Дева Мария издържахме всичко.